Въвеждането на единния финансов стандарт за управление на лечебните заведения от страна на Министерство на здравеопазването предизвика редица притеснения сред директорите на областните болници и персонала. Според някои от тях това ще доведе до натрупване на задължения, още неразплатена надлимитна дейност, липса на персонал и още сериозни последствия за болниците, ако при задължения няма да се дава допълнително материално стимулиране на работещите.

Строгият контрол върху финансовата дейност на болниците не притеснява  изпълнителния директор на МБАЛ - Хасково д-р Георги Гелов. Проблемите ще започнат, ако не могат да изплащат допълнително материално стимулиране на персонала, а междувременно неразплатената надлимитниа дейност остава, каза пред той.

„Лимитирането на дейности и на финанси създава възможности за много по-малко начини на откриване на нови дейности и осъществяване на допълнителни приходи, които могат да се получават за болницата. За тези три години успяхме да намалим задълженията от 5 милиона на 4 милиона. Те не са чак толкова намалели, остават. Просрочията също са намалели, но пак са налични – от 2 милиона и половина сме ги свалили под 2 милиона , в момента за първото тримесечие са около милион и половина. Неразплатена надлимитна дейност за трите години болницата има над милион. Нашите притеснения – на директорите, не са свързани с това, че ще бъдат извършвани строги контроли върху финансовите дейности, които извършват болниците – ние сме за това. Ние сме притеснени от частта, в която се казва, че не може да се дава допълнителен материален стимул /ДМС/ на лекарите и сестрите в болниците, които имат просрочени задължения. Ние първия месец няма да дадем ДМС, на втория месец няма да имана кого да ги даваме, защото всички лекари и сестри ще напуснат“.

Държавните болници трупат задължения от спешния прием, тежката реанимация и интензивното лечение, белодробните болести, каза заместник-директорът на Университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив Момчил Мавров.

„Не смятам, че с въвеждане на еднакви правила за финансово управление всички държавни болници ще бъде даден нужният терапевтичен отговор на проблемите в страната. Капацитетът, регионът на дейност, функциите, материалното и финансово състояние, обезпечаването с ресурси на отделни държавни болници са твърде различни – говорим за ефективно прилагане на еднакви правила на поведение за всички държавни лечебни заведения. Не смятам, че когато става въпрос за дейности по спасяване на човешки животи и дейности по опазване здравето на човека с бързо, активно лечение, ние можем да си позволим да спазваме безусловно възможни стойности, числа, бройки. Лимитирането на продажбата на здравни дейности към касата неминуемо води до ограничаване на възможности на лечебни заведения като нашето за повече приходи и по-голяма печалба, а ако не бъдат заплатени самите надлимитни дейности, води и до финансови загуби, забавянето на плащанията по продажбите води до просрочия, задължения към доставчиците на лечебното заведение. УМБАЛ „Св. Георги“ е в добро състояние, има задължения, има и просрочия, но ние се справяме. Ударът ще бъде по-голям за по-малките областни