С дълбоко прискърбие днес научихме новината за кончината на изтъкнатия български художник, общественик, колекционер на произведения на изкуството, академик на БАН и народен представител - Светлин Русев, съобщиха от Министерството на културата.
Има нещо дълбоко символно в днешния ден, на който почитаме нашите мъртви. Днес чрез богослужението в църквата измолваме прошка от Бога за нашите покойници и в тяхна памет, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност. Такъв бе и творческият и житейски път на академика – облъхнат от духовното, осветен от мисията на състраданието, пропит от мистичното, емоционалното, непрестанно търсещ и проправящ нови пътеки по пътищата вечни на културата.
Биографията на Светлин Русев е тясно преплетена с цяла една епоха в историята не само на българското изкуство, но на живота в България. Без неговата личност не бихме могли да си представим нито Художествената академия, нито Съюза на българските художници, Националната галерия, Великото народното събрание, институционализираната култура или Българската академия на науките; не бихме могли да си представим най-сетне откриването на нито една значима изложба. Понякога критикуван, понякога уподобяван, Светлин Русев малко се вълнуваше от дребните дрязги на деня. Защото гледаше голямата картина. За него бе важна работата, която можеше да свърши в полза на изкуството и той я вършеше методично и последователно – правеше това, което е необходимо, всичко, което е по силите му, без да мисли за последствията, упреците, или негативните реакции.
Животът му се разпростря в няколко различни епохи, в различна и сложна политическа среда, но дори до последния си дъх той остана в крак с времето и не се поддаде на конформизъм. Бе непрестанно търсен от колеги и ученици заради своята експертиза, заради своята непоклатима гражданска позиция, че светът на изкуството е противопоказен на омразата и агресията. Не се страхуваше да признае грешките си, или да изрази открито несъгласие и да поеме отговорност. Защото това, което го водеше, бе чистата сила на изкуството. Дълбокото му уважение към него го водеше отвъд пределите на страната, в търсене на достойни творби за националните ни колекции, а друг път – в дейност по допълване на личната му галерия от невероятни творби. Често се отзоваваше на минутата, когато галерия или музей желаеха да представят по-пълно произведенията на едно или друго голямо артистично име – със съвет, с предоставена картина или пластика. За младите художници бе въпрос на чест акад. Русев да изкаже мнението си на откриването на тяхна изложба. И макар понякога то да бе с горчиви нотки на критичност, те го приемаха с радост, получили ориентир от един безпристрастен ментор.
Изложбите, които подготвяше живописецът Русев, пък се превръщаха в истинско събитие, независимо дали бяха ретроспективи по повод рождения му ден, или пък представяха една-единствена силна картина. По посещаемост неговите вернисажи можеха да се сравнят с концерт. И в картините на Маестрото наистина откривахме музика. Понякога меланхолична, понякога водеща ни към трудно разрешими психологически въпроси, но винаги вибрираща в синхрон с тоновете на сърцето.
Днес неговото сърце престана да тупти, но творбите му продължават да поддържат звученето на тази музика, която отеква у всеки, докоснал се до него чрез тях. Сякаш Маестро Светлин Русев сам избра днешния ден, в който приготвяме жито, символизиращо Възкресението. Може би е искал да ни остави още един последен знак - че животът на голямото изкуство продължава и след физическата смърт.
Светлин Русев е роден през 1933 г. в Плевен. Завършил е живопис в Художествената академия при проф. Дечко Узунов. Светлин Русев е едно от най-интересните и значителни явления в духовния живот на нашето време - и като живописец, и като личност. Титаничен творчески труд, стотици картини, стенописи, хиляди рисунки. Новатор в изкуството, той открива в творческия процес духовното, невидимото, интимното в човешката личност. Картините му са "говорящи", израз на личностен и граждански светоглед. Вниманието му е съсредоточено върху преживяванията на човека в екстремни ситуации на исторически превратности или в тежки житейски изпитания. Есеист в живописта, той успява да запази нежния психологизъм в почти символни художествени обобщения, тежките белези на преживяното в човешкия лик, сенчестата страна на видимостите. Всяка поредна изложба на Светлин Русев е своеобразна равносметка - обществена и лична. Като истински интелектуалец той заема в обществото своя нестандартна и безпристрастна позиция.
Министерството на културата изказва искрени съболезнования на семейството и близките на акад. Светлин Русев. Дълбок поклон!