Депутатите приеха решението на ГЕРБ и "Обединени патриоти", с което се дава "зелена светлина" на ресорния министър Теменужка Петкова да води преговори с инвеститори.

БСП също имаше проекторешение, което предвиждаше да се вдигне мораториумът за строителството на втората атомна централа, но мнозинството го отхвърли.
Още по темата
БСП към ГЕРБ: Нужна е единна позиция за "Белене"
"Турски поток" през България и Русия пак с мерак за "Белене"
Така че в крайна сметка депутатите записаха, че ще се препоръча на Министерския съвет да отмени своето решение от 29 март 2012 г. за прекратяване на проекта.

Това решение беше потвърдено и в пленарната зала в края на март 2012 г. и с него окончателно се спря строежът на втората атомна централа.

С днешното решение според Петкова вече ръцете на кабинета са развързани и ще се търсят инвеститори.

За нея е важно процедурата да е прозрачна и тя призна, че се надява инвеститорският интерес, който е заявен досега, да бъде препотвърден.

Министърът добави, че е рано да се коментира кои компании биха проявили интерес, но пък поне винаги от "Росатом" са уверявали, че са готови да инвестират в него, което пък било и най-доброто в случая.

С приетото днес от депутатите решение се възлага на Теменужка Петкова да възобнови действията по търсене на възможности за изграждане на АЕЦ "Белене" съвместно със стратегически инвеститор и на пазарен принцип.

Изрично е записано, че реализацията на проекта трябва да е без държавни гаранции, преференциални или гарантирани цени или други непазарни механизми за гаранция на инвестицията.

Петкова ще има и ангажимент да организира и проведе преговорите с потенциални инвеститори, а самата процедура по избор на инвеститор трябва да бъде разработена най-късно до края на октомври тази година.

За хода на събитията енергийният министър ще трябва "периодично да уведомява" Народното събрание.

Според решението активите на "Белене" трябва да се обособят в отделно дружество и да им се направи нова актуална оценка.

Според данните на вносителите балансовата им стойност към 31 март е точно 2 268 746 072 лева, което значително се разминава със споменаваните досега 3 млрд. лева. В сумата са включени разходите по споразумението на НЕК с "Атомстройекспорт" от 29 ноември 2006 г., плащанията към Worley Parsons, лихви по заеми, разходи за консултантски услуги, придобиване на сгради, съоръжения и машини и др.

При евентуално възобновяване на проекта обаче трябва да бъде извършена нова оценка на отчетените разходи.

Според Петкова важното е, че политиците имат желанието и намерението да търсят решение на въпроса АЕЦ "Белене", който стои повече от 37 години на дневен ред.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/06/07/aec-belene-37-godini-na-dneven-red-i-pak-restart.378672