„Радваме се, че в първия ден на „Пловдив чете” биографичната книга за Димитър Благоев „Ален мак самотен” има своята премиера в нашия град”, каза председателят на ГС на БСП – Пловдив Красимир Трифонов. Книгата на Мерсия Макдермот беше представена снощи в зала „Отворено общество” на НБ „Иван Вазов”. Авторката се обърна към пловдивските читатели със специално видео послание на чист български език. В него тя сподели вярата си „в човешкия дух да твори добро, ако не днес, то – утре”. Модераторът на събитието доц. д-р Пламен Славов припомни интересни факти от живота й в България. Тя пристига у нас като доброволец в бригадирското движение, участва в изграждането на новия ред, пряко се включва в строителството на язовир „Копринка”, остава да преподава в столичната английска гимназия, а после и в Софийския университет. Днес живее в родната си Англия. Доц. Славов подчерта приноса на академик Мерсия Макдермот към българската историопис с поредицата й за няколко от най-забележителните българи - Васил Левски, Гоце Делчев и Яне Сандански, които предизвикаха огромен интерес сред българските читатели. „Ален мак самотен” е последната книга от тази поредица, а благодарение на ИК „Синева” тя е публикувана у нас”, посочи историкът.

Издателят Христо Георгиев се спря на пловдивския период на Димитър Благоев – Дядото, описан в книгата. В Пловдив се раждат двамата му сина, тук рамо до рамо със съпругата си Вела Благоева развиват просветителска и обществена дейност, живеят скромно, на ръба на бедността, но винаги готови да помогнат на нуждаещите си. Заради тогавашния закон за защита на особата и заради отказа му да преподава руски език в двора на Фердинанд, той отново е уволнен. Лишенията са постоянен спътник на семейство Благоеви, но нищо не може да сломи техните интелектуални, политически и родолюбиви убеждения. „В Пловдив Вела Благоева основава женско дружество, бори се за равнопоставеност на жените и успява да открие седем детски градини в града”, изтъкна Христо Георгиев. Той се спря и на ролята на Дядото за развитието на руската социалдемокрация. Публицистът издател отгърна книгата на страницата 300, за да покаже факсимиле – Членската карта на Благоев, издадена от Петроградския съвет през 1922 година. „Носителят на картата, която е с номер 2, е избран за почетен член на Съвета. Карта №1 е на Ленин. И днес бюст-паметникът на Благоев се издига пред библиотеката в Санкт Петербург”, цитира тази документална част от книгата Христо Георгиев.

Доц. Владимир Янев от Пловдивския университет посочи, че Благоев е изключително обаятелна личност и забележителен дух, а статиите му не са загубил високата си стойност и в съвременната критиката. „Заедно с Георги Кирков са сред най-големите интелектуалци, сред най- влиятелните умове”, каза литературният критик.

Книгата на акад. Макдермот е събрала доказателства за влиянието на Благоев върху народните маси.  Едно от тях е, че 200 000 човека го изпращат в последния му път. Дори политическите му противници и техните медии отбелязват кончината му почтително. Погребална процесия с такива мащаби стряска управляващи. В книгата си Мерсия Макдермот откроява като на най-въздействаща съболезнователната дописка на Гео Милев в литературния месечник „Пламък”. „Патриархът на социализма в България, апостолът на нова ера, ярката факла, която освети вярващите очи на робите, Дядо Благоев, остави работата си недовършена”, пише тогава авторът на поемата „Септември”, а в заключение добавя: „Той умря. Но той пак ще се изправи. Той трябва да се изправи”.

„Трайното значение на Благоев е неговият завет, че политика като ветропоказател е безполезна и вредна, че обикновените хора не са глупави, те могат да се учат от опита си и ако последователно прилагат истинска, безкомпромисна социалистическа програма, рано или късно мнозинството ще осъзнае, че има смисъл и ще го приеме като единствения път пред себе си и останалото човечество”, с тези финални думи завършва книгата си акад. Макдермот.