Ранната детска интервенция е най-добрият и доказал ефекта си подход за работа с деца с увреждания, забавяне в развитието, поведенчески и психически проблеми.  Около това се обединиха участниците в провелата се днес кръгла маса, посветена на необходимостта от създаване на национална система за ранна детска интервенция. Събитието се организира от Национална мрежа за децата и събра близо 50 представители на институциите, гражданските организации, които работят с сферата, университети, общини и др. експерти. Това е координирана система от индивидуални интензивни услуги за родителите на деца (от раждането до 3-годишна възраст), които се намират в рискови ситуации, със забавяне в развитието, увреждания, поведенчески проблеми или нужди за подкрепа на психичното здраве. Тези услуги са семейно ориентирани и се предоставят в естествената среда на детето, като помагат на родителите да провеждат игрови дейности за развитие с детето в рамките на обичайния дневен режим, с цел то да постигне своя пълен потенциал на развитие. Това е и най-ефективната превенция на разделянето на деца от родителите им и настаняването им в институции и домове за деца с увреждания.

Ранната интервенция помага на 70% от децата, при които се прилага, ако това се случи навреме, ако се прилага професионално и включва родителите и по-широкия семеен кръг. Така децата могат да достигнат пълния си потенциал на развитие и да станат пълноценна част от обществото, като в същото време се намалят разходите за здравни и социални услуги, отпадането от училище, както и изолацията на детето и семейството му, ангажирано в грижата за него. Данните са за САЩ и бяха представени от д-р Емили Варгас Барон – един от най-изтъкнатите международни експерти в тази сфера, която беше специален гост на събитието. Тя посети България преди няколко месеца и направи оценка на потребностите на правната и стратегическата рамка за въвеждането на интегрирана и устойчива система за ранна детска интервенция в България. В момента у нас съществуват такива услуги, но те са разпокъсани и няма единна национална политика за подкрепа на семействата на децата с подобни проблеми и устойчиво държавно финансиране. Листът на чакащите за подобна подкрепа семейства е много голям и липсва информация по темата сред родителите.