Община Пловдив готви важни промени в Наредбата, по която се финансират събитията от Културния календар на града. Причината е, че от 28 октомври 2017 г. в България е в сила Законът за държавните помощи. По повод готвените промени, днес в Дома на културата „Борис Христов“ се проведе обща среща – обсъждане, на която присъстваха творци, издатели, творчески гилдии, читалища, културни оператори, дружества, организации с нестопанска цел, медии и други заинтересовани. В препълнената зала присъстваха и пловдивски общински съветници.
Целта на днешната обща среща бе да бъдат представени промените, да се дискутират и да се дадат конструктивни предложения от страна на заинтересованите лица и организации.
Текстът на Наредбата е качен и на страницата на Община Пловдив http://www.plovdiv.bg/, в раздел „Проекти на нормативни актове“. (Публикуван е на 25 юни 2018 г.)
Срещата откри заместник-кметът по култура и туризъм инж. Александър Държиков, който поздрави участниците за активността и въведе аудиторията в темата, излагайки причините, довели до необходимостта от промяна в някои от правилата за кандидатстване.
След него, директорът на дирекция „Култура и културно наследство“ Нина Димовска изнесе подробна мултимедийна презентация, съдържаща важната информация, разделена условно в части „Преди“ и „След“ за всеки член и алинея, в които настъпват промени.
Най-общо Законът за държавните помощи разпорежда, че когато се харчат публични финанси, не следва да се дават нерегламентирани държавни помощи. Казано на по-достъпен език – общината не може да подпомага със средства партньори, които развиват икономически и стопански дейности като продажба на билети, отдаване под наем, такси и други.
В случаите, когато организаторите на фестивали и събития, кандидатстващи по Наредбата, развиват икономическа дейност, ще се наложи да преминат през процедура по Закона за обществените поръчки.
„Ние сме длъжни да се съобразим и приведем местните правила към националното и европейското законодателство. По принцип се допускат частични дейности с икономически характер, но приходите от тях трябва да са пренебрежимо малки на фона на общия бюджет на проекта – под 20 процента, и то в случай, че се разходват изцяло за покриване на разходи, свързани с реализирането на събитието, които са разписани в одобрения бюджет в частта на собственото финансиране“ обясни директорът на дирекция „Култура и културно наследство” Нина Димовска.
В случай, че приходите от търговски дейности надхвърлят 20 процента, културните оператори ще трябва да участват в обществени поръчки. Какъв ще е видът на процедурата, дали ще е една с няколко обособени позиции – музикални фестивали, театрални фестивали и други, или ще се обявяват отделни поръчки, ще стане ясно след финала на консултациите със специализираната дирекция „Обществени поръчки“ на Общината.
Поръчките ще бъдат обявени прозрачно, за да са ясни условията при кандидатстване от страна на културните оператори. Ако някои от традиционните фестивали не отговарят на условията на финансиране, Общината може да ги запази, като ги включи в Културния календар в отделно перо и след одобрение от Общински съвет, да обяви процедура по ЗОП за тяхната организация. Изискванията към организаторите ще се консултират със специализираната дирекция – запазени права, търговски марки, които се държат от конкретни културни оператори, брой представления или концерти, участници с награди, максимална сума за реализация на проекта.
Организаторите на събития, преди да кандидатстват за финансиране, ще трябва добре да прецизират бюджетите си и да изчислят приходите от икономически дейности. В случай, че не надхвърлят 20 процента, ще могат спокойно да кандидатстват. В противен случай трябва да изчакат приемането на бюджета на града в началото на следващата година и обявяването на процедура по ЗОП.
Всеки културен оператор ще си прецени за себе си. Тези събития, които са на вход свободен, изобщо нямат противоречия със Закона за държавните помощи. Един фестивал, който е с билети, но продажбата им му носи символични приходи от 1000-2000 лв. на фона на общ бюджет от 40 хиляди, и с тях се разплащат, например хонорари на участниците, също няма проблем да кандидатства за финансиране.
Сериозни промени настъпват и в сроковете за кандидатстване по два от компонентите в Културния календар. Подаването на документи по Компонент 1 – „Фестивали и значими събития“ и Компонент 4 – „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“ ще бъде изтеглено с месец по-рано. За Компонент 1 периодът за кандидатстване е от 1 до 31 август, а за Компонент 2 – от 1 до 15 юли. За тази година сроковете обаче не се променят.
Друга важна промяна в Наредбата е продиктувана от опита от изминалите години. Тогава имаше случаи на отпаднали качествени проекти поради „формални критерии“ – грешки в документацията, липса на подпис, печат, забравена декларация и т. н. Сега общинската администрация ще даде шанс за поправка. Така онези участници, в чиито документи комисиите по допустимост са открили пропуски, ще имат тридневен срок да нанесат корекции и да ги внесат отново за разглеждане.
Най-сериозни промени в Наредбата настъпват в правилата по Компонент 4 – „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“. Поради невъзможността на общината да финансира стопански дейности, изданията одобрени от комисията ще бъдат подпомагани със средства само в творческата част, в етапа до изработването на електронна книга в PDF. Чисто икономически дейности като отпечатване и продажба са в противоречие със Закона за държавните помощи. Ще се подпомагат разходите за авторски хонорар, дизайн, коректор, редактор, чисто творческите дейности. Може да има продължение на този процес, но това са взаимоотношения между издателство и автор, които се уреждат в договор между тях. Другият вариант е книгата да се разпространява в интернет пространството.
Протокол от срещата ще бъде представен в ОбС при гласуването на промените в Наредбата. Сесията, която ще разглежда тази точка в дневния ред е насрочена за 26 юли.