С военен ритуал, поклонение и полагане на венци и цветя пред паметника на Васил Левски на централната алея на парк Бунарджика, днес в Пловдив бе почетена 181-та годишнина от рождението на Апостола на Свободата.
Тържественото слово пред събралата се пловдивска общественост произнесе Таня Караиванова – литератор, член на УС на Общински комитет „Васил Левски“ Пловдив. Водещ на честването бе Златко Павлов. В церемонията участваха представителни формирования от Пловдивския гарнизон, военен духов оркестър, венценосци и членове на Комитет „Родолюбие“.
За да почетат 181-та годишнина от рождението на Васил Левски в общоградското честване участваха Кметът на Пловдив инж. Иван Тотев, Председателят на Общински съвет – Савина Петкова, бригаден генерал Явор Матеев - началник на гарнизон Пловдив и командир на 68-а бригада „Специални сили“, заместник областният управител инж. Димитър Керин, кметовете на райони, общински съветници, директори на общински предприятия, представители на политически и обществени организации, граждани и медии.
Венци и цветя на паметника на Васил Левски бяха положени от Кмета на община Пловдив – инж. Иван Тотев, Областния управител на област Пловдив – Здравко Димитров, Председателя на Общински съвет – Пловдив – Савина Петкова, Народния представител Елена Аксиева, Командването на пловдивския гарнизон, Почетния консул на Русия в Пловдив, от кметовете на шестте района, от Общински комитет „Васил Левски“, Комитет „Родолюбие“, Студентски съвет Пловдив, от политически партии, обществени организации и признателни граждани.
Пълен текст на словото на Таня Караиванова – литератор, член на УС на Общински комитет „Васил Левски“ Пловдив:
Скъпи съграждани,
Уважаеми ръководители на град Пловдив,
Г-н Кмет, Г-жо Председател на Общинския съвет Пловдив,
г-н заместник областен управител,
Г-н Бригаден генерал,
Кметове на райони, обществени деятели,
Днес отбелязваме 181-та годишнина от рождението на Васил Левски!
В личността, в характера и делото му са отразени едни от най-хубавите черти на българина възрожденец. Той непринудено присъства в сърцата, в умовете и въображението ни. Всеки носи своя представа за Апостола на нашата национална революция. Тя идва по пътя на онова, което сме прочели, което ни е разказано за него, от възпоминанията, от многобройните научни изследвания и художествени творби, от отделни портрети или архивни снимки. Всичко така се преплита в нашето съзнание, че ни е трудно да разграничим верния образ на Левски от вариантите и трактовките, осъществени със средствата на перото и палитрата.
Днес е денят на неговото рождение и ни дава повод да се докоснем отново до подвига му, да заживеем с величието и чистотата на мечтите и идеалите му, да съприживеем изключителното му родолюбие и най-възвишен демократизъм.
Апостола е роден в тежко и размирно време-време на мрак и вековен гнет под чуждо владичество, но и време на пробуден стремеж към свободата.
Пленен и просветлен от идеята за свободата той захвърля расото и всички ограничения. Освобождава най-напред себе си и тръгва да открива своите братя, да ги освобождава от самите тях, за да ги обвърже и посвети на делото.
Той самият преминава суровата школа на борбата – от Първата българска легия в Белград, през турските зандани в Пловдив до знаменосец в четата на Панайот Хитов, за да се изкачи до самия връх на народната революция, да стане неин идеолог, организатор и легендарен Апостол на свободата.
Излязъл от дълбините на народа Левски се развива като велик революционер демократ. Той не ни е завещал томове съчинения - не това е смисълът и съдържанието на неговия живот. За оставените от него идеологически принципи и завети, важи правилото - малко думи, но богата и просторна мисъл.
Безгранична е вярата на Левски в идеята за „свята и чиста република“. Известни са думите му: „ С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република ( народно управление)“
В тази връзка той поставя народната работа над всичко. „Гледай -пише Левски до Христо Иванов Големия (Книговезеца)- народната работа повече от всичко друго, повече от себе си да я уважаваш“.
Обикаляйки по българската земя и шепнейки просто и ясно огнени думи, той е знаел кого събужда. Казвал е истината за риска и отговорността, без да скрива опасностите. Когато е заклевал пред евангелието и кръста, пред револвера и камата, Дякона е обвързвал довчерашния роб със суровите закони на новата вяра и е искал дела.
В писмо до Централния комитет в Букурещ Левски пише : „Който не е чист, убивам го! “ Това не е заплаха, а висш морален императив, превърнал се в нравствена програма на целия му живот. Той не харчи нито един народен лев, без да го запише и отчете пред организацията.
Градейки неуморно Вътрешната революционна организация, Апостола отстоява и развива и нейните принципи: демократически централизъм, дисциплина, колективен метод на работа, истинска другарска критика и самокритика. Висш закон са решенията на мнозинството.
Възхитителен е начинът, по който Левски долавя особеностите на тогавашната епоха. В писмо до богат българин във Влашко той пише: „Господине, днешният век, е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат...е напънал всичките си сили- и нравствени, и физически- и търси случай да отърси от себе си по какъвто и да е начин робското тегло...Всеки иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, ( всеки) иска да бъде човек...“
Изключителен реалист, Апостола не се оставя да бъде заблуден от политиката на тогавашните европейски държави. Той разобличава отрицателното им отношение към освобождението на България. „На нашия прегракнал глас-пише Левски-никакъв отзвук, отникъде помощ, напротив, стават учители против нас. Тогава где остава тяхното образование, човещина? И все тъй ли ще се оплакваме и надяваме на техните лъжи ? Не, наместо сълзи сега леем куршуми, а надеждата ни е...на нашите мишци“.
Идеите на Апостола, прозренията му за един по-разумен и човешки свят, не принадлежат само на България и на нас българите, а на всички, които искат да живеят в мир, разбирателство и добросъседство.
И в днешното ни забързано време имаме нужда от неговия пример, от неговата вяра. Много силно в своите стихове поетът Христо Гонов синтезира тази
потребност. Ще завърша своето слово с тях:
По-малко себе си – повече народа да съхраним,
да не бъдем безчувствени пред очите разплакани,
да си кажем кривиците и напред да вървим-
трябваш ни, Дяконе !
Когато от дребни грижи животът изглежда не лек,
когато сме слаби ( и когато заякваме ),
трябваш ни за опора като най-близък човек-
трябваш ни, Дяконе !
...
Твойта мярка ни трябва, твоят апостолски жест,
...
за да узряваме като хора и да ни има като народ...
трябваш ни, Дяконе!