Големият художник Здравко Йончев представя в галерия "Аспект" юбилейната си изложба. Тя ще се състои от 12 до 25 септември в галерия "Аспект"
Здравко Йончев е роден на 25 септември 1938 г. в гр. Пловдив. Завършва Националната художествена академия в София. От 1976 г. е член на Съюза на българските художници. През 1993 г. създава една от първите частни галерии в Пловдив – "Лукас" – притегателен център и място за срещи на художници и артисти в Стария град. През годините се е изявявал като илюстратор, оформител на книги, карикатурист. Любопитен факт в биографията му е, че освен известен художник, той е бил дългогодишен говорител в Радио Пловдив. В биографията му са вписани множество самостоятелни изложби и участия в общи представяния в страната и чужбина. Сред тях са участията му в националните камерни изложби в Старинен Пловдив, в живописни изложения в София, Лондон - Великобритания, Вартбург и Хановер - Германия, Кувейт, Обединените арабски емирства, Ню Йорк - САЩ, Рим – Италия, и много други.
Фамилията Йончеви е изцяло подвластна на изкуството. Бащата на Здравко Йончев е един от първите художници на тогавашното „ново време" в Пловдив. Художници са и двамата му сина Димитър и Илия,по същия път е поела вече и внучката му Моника.
    
    Здравко Йончев е от поколението на великата творческа бохема на Пловдив – Митьо Киров, Жоро Слона, Йони Левиев и т.н. Той живееше сред тях, не за да блести с отразена светлина, а за да очертае границите на своята творческа идентичност и независимост, защото Пловдив беше мечтано пристанище за свободния творчески дух. И ако си припомним началото на емблематичните „Есенни изложби в Стария град“, с чиста съвест можем да го наречем българския Монмартр.
    Здравко не е от типа художници, които измерват силата на творчеството си с децибелите на кръчмарските „надпявания“. Той просто е „различният“. Не залива вестниците, не пълни дома ни с календари и репродукции, РЕП-овете с пощенски картички, не ни преследва агресивно, а тихо дълбае в себе си. Не издирва красиви и атрактивни природни и архитектурни феномени и изцяло избягва мимезиса, или с думи прости– разказа по картинка. Не илюстрира и не описва събития, а предпочита чрез символи да изрази не какво вижда, а какво ново е открил или с какво ново е дарил избрания обект.Той е свръхчувствителен и е потънал по особен, чисто свой начин в подсъзнанието на обектите, привлекли творческия му нагон! Като следствие на всичко това той работи с реални, но деформирани и изведени да символ форми, резултат на неговите лутания, наблюдения, срещи и преживявания по широкия свят. Понякога те са като един приглушен стон на самотния и смазан от тълпата човек, понякога са застинал вик на болка от бездушното и кичозно украшателство на заобикалящия ни ден. Някои от платната имат чисто езотеричен характер. Тук се докосват и преплитат земното и небесното, болката и радостта, и преди всичко животът и смъртта, при това без излишен драматизъм, защото и Животът и Смъртта са част от вечността! Особено важна роля в платната му играе символно подбраният цвят. Продължение на тази тема са и – съвсем условно казано – еротичните му сцени.Условно, защото чрез темата еротика е потърсена естетиката на желанието в съчетание с красотата на формите, вплетени в танца на живота.