През 1998 г. в България за пръв път се заговаря за приемна грижа. Кина и Атанас Петрови са едни от първите, които се осмеляват да приемат предизвикателството да бъдат приемни родители. И днес почти 20 години по-късно е време за равносметка.

Как започва всичко? През лятото на 1999 г. Кина Петрова се включва в инициатива на БЧК в един от пловдивските домове за деца, лишени от родителска грижа. Срещата ú с децата я кара да покани едно от тях в дома си за лятото. Ставайки част от ежедневието на семейство Петрови, само след няколко дни малкото момче заявява, че не може да се върне отново в институцията и така остава при Кина и Атанас до 18-тата си година.

По същото време стартира и първият проект по програма за приемна грижа в България, и в който семейство Петрови се включват.

За 18 години Кина и Атанас дават дом на 4 деца с тежки житейски истории и се борят всеки ден за тяхното успешно порастване, което е придружено с редица перипетии и трудности за които те могат да разказват дълго и вълнуващо. Работата е трудна. Постиженията не са перфектни. Вероятно има и провали. Факт е обаче, че тези четири деца, вече са пълнолетни млади хора, поели по своя път и все още пазещи връзката с техния приемен дом.

През 2018 г. семейство Петрови решават да се оттеглят от позицията си на приемни родители.

Това дава повод на Комплекса за социални услуги за деца и семейства – Пловдив и на кметство Куртово Конаре да организират скромна церемония по изпращането им. На нея присъстват г-н Пиринов – кмет на с. Куртово Конаре, представители на КСУДС, приемни родители.

Г-жа Кина Петрова сподели, че най-трудно за нея през тези години е било да придружава децата, когато се е налагало да бъдат лекувани в болници. Трудни са били ситуациите, когато не е знаела какво да направи, за да преодолее проблеми както с грижата за децата, така и с административните процедури. На въпроса дали си е мислела да се откаже, тя категорично отговори „Не, никога”.  А на въпроса как са се разбирали със съпруга си по време на грижите за децата, г-жа Петрова отговори: "Той е награда в живота ми, винаги съм разчитала на подкрепата му. Човек е нищо без стабилен партньор, на който може да се довери."

Г-н Атанас Петров лаконично сподели, че има много за разказване. Спомня си едни много труден момент – при настаняване на едно от момчетата, то  било много подтиснато и гневно, а ключът към него бил: „Какво хубаво момче си!”. Последвала силна прегръдка и години съвместна история.

Г-н Пиринов, кмет на Куртово Конаре, каза, че се гордее със семейство Петрови и се надява техният пример да бъде последван от още хора от тяхната общност.

Г-жа Недка Петрова – директор на КСУДС – връчи поздравителен адрес и изказа огромни благодарности от името на целия екип на Комплекса за дългогодишното партньорство и за взаимното учене, като пожела здраве и успехи.

Семейство Петрови се оттеглят от активна дейност като приемни родители, но техните планове не свършват с това, те ще продължат да поддържат връзка с порасналите приемни деца и да споделят своя опит.  Г-жа Кина Петрова с усмивка споделя, че би написала и книга.