14 октомври българите почитат  Св. Петка - една от най-тачените и обичани светици от народа, в чиито  календар празникът е известен още като Петковден.

В представите на предците ни Св. Петка била медиатор между земния и отвъдния свят, покровителка на митичния праотец и закрилница на жената и рода. Вярват, че има свръхестествена сила да лекува бездетни и млади родилки. По стар обичай на Петковден жените споменават мъртвите и в тяхна памет раздават подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.

В памет на светицата се прави семейна родова служба. Меси се малка питка за здраве и благополучие на семейството.

В миналото жителите на някои родопски селища свързвали Петковден с есенните женски жертвоприношения, известни като "черкуване за Господа". Всяка стопанка колела бяла животно - обикновено кокошка, която готвела с ориз. От обредната храна раздавала на жените в махалата за здраве на семейството, да се плодят животните, да има берекет в нивите. А в двора на църквата правели общоселски курбан.

В календара празникът е известен още като зимен Петковден. Той бележел края на стопанската година и началото на нечистите дни, които продължават до Димитровден (26 октомври). През това време са забранени веселбите, правят се магии и заклинания, гадае се каква ще е годината, като на всеки ден съответствал по един месец в от нея.

Когато нечистите дни отминат, започват сватбите. По къщите тръгват лятници и годежари. Стопанките организират седенки и надпявания. А на площада се вият широки петковденски хора.

Именици днес са всички, които носят имената Петка, Петко, Петкана, Пенко, Петя, Петьо, Параскева, Параскев, Параско, Парашкев, Паца, Паша, Пачо, Пъшо.