Антибиотичната резистентност е причини  за около 33 000 смъртни случая годишно в ЕС, а в световен мащаб - за над 700 000. Ако не се вземат мерки, се очаква този проблем да отнеме живота на милиони хора, като към 2050 г. ще се превърне в по-често срещана причина за смърт, отколкото рака. Това каза представителят на Световната здравна организация (СЗО) д-р Скендер Сила на пресконференция по повод старта на Световната седмица, посветена на осведомеността за отговорно прилагане на антибиотиците 12-18 ноември 2018 г.

Той поясни, че  пациентите с инфекции, причинени от устойчиви на лекарства бактерии, са изложени на повишен риск от по-лоши клинични резултати и смърт. За тях се изразходват и повече ресурси в сравнение с лечението на нерезистентните щамове на същите бактерии. Д-р Сила подчерта, че през последните години СЗО работи в тясно сътрудничество с директора на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Тодор Кантарджиев, със завеждащия Националната референтна лаборатория доц. Иван Иванов и екипа на НЦЗПБ за създаване на план за действие в България.

„България трябва да продължи допълнително да укрепва надзора и лабораторния капацитет в тази област. Особено важно е да се регламентира и насърчава оптимална употреба на лекарства, включително при животните, и да се осигури подходяща грижа за пациентите при гарантирано качество. Подобрете профилактиката и контрола на инфекциите в България!“, каза още д-р Сила.

Доц. Иванов представи данните от най-новото европейско проучване, публикувани преди няколко дни в „The Lancet Infectious Diseases“. Според изследването 75% от 33 000 смъртни случаи в ЕС са следствие от вътреболнични инфекции. 39% от инфекциите, причинени от резистентни бактерии, са резултат от бактерии, резистентни на антибиотици последно поколение.

На първо място в ЕС по тежест на инфекциите, причинени от резистентни бактерии, са Италия и Гърция. Една трета от смъртните случаи в ЕС са само в Италия, подчерта доц. Иванов. Тежестта на тези смъртни случаи пък вече била по-голяма от тежестта на смъртните случаи на СПИН, туберкулоза и грип взети заедно.

„България е една от първите страни по консумация на т. нар. третогенерационни цефалоспорини в болниците. Това е най-тежкият проблем за ситуацията с резистентността у нас. Това се случва както в доболничната, така и в болничната помощ“, каза доц. Иванов. Той обаче подчерта успеха с намаляването на консумацията на макролиди в обществото, което било индикация за правилното подписване на антибиотици в доболничната помощ.

През 2016 г. е разработен Национален план за действие с мерки, насочени към намаляване неправилната употреба на антибиотици, но трябва да бъде приет и съгласуван с други министерства, припомни проф. Тодор Кантарджиев.

Тоя добави, че се намира на едно средно европейско ниво по консумация на антибиотиците в доболничната помощ. Там нито се прекалява с употребата, нито резистентността е много голяма. Големите грешки, които се правят в нашето здравеопазване е, че се ползват неправилните антибиотици, главно в болничната помощ. Ние сме държавата в Европа, в която се прилагат най-малко пеницилинови антибиотици в доболничната и болничната помощ. Проблемът е много сериозен, особено в болниците. И ние сме държавата в Европа, която за миналата година е ползвала най-много евтини антибиотици-цефалоспорини, трета генерация в лечебните заведения. Ако тази практика не се прекрати, това за което ние се борим вече три години, ще бъде много трудно. Но трябва да се вземат много по-категорични мерки и то главно от структурите, които провеждат контрола в нашите болнични заведения. Нито НЗОК, която отпуска парите за лечение има някакво отношение, нито съветите, които дава НЦЗПБ се спазват в голяма част от болниците. Имаме прекрасни написани правила за правилна употреба, към които никой не се придържа. Контролът в болниците зависи от ръководствата. Преди две седмици имаше проверка от Европейската комисия. Специалисти от Центъра по контрол на заболяванията в Стокхолм посетиха наши болнични заведения. Останаха много доволни от усилията за правилна антибиотична политика във ВМА и болницата „Св. Георги" в Пловдив. Но за съжаление малките болнични заведения, които посетиха и системата на РЗИ не се оказаха на необходимото европейско ниво.