Провославната църква  почита  на 4 декември света Варвара. Тя  се приема за покровителка на починалите от внезапна смърт – тези, които са нямали време да се покаят и причестят.

 Родена в семейството на аристократ езичник от Илиопол, се отличавала с особена красота.

 Запознава с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт.

По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – двамата са поразени от мълния.

През VI век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол.

В някои райони на страната света Варвара е приемана за покровителка на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка, затова и хората я наричали Баба Шарка. Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В други райони света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Този ден е натоварен с предричания в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи. Имен ден празнуват всички, носещи имената Варвара, Варвадран, Варя, Варадин.

В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на света Варвара – Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".