Икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при ремиграцията доминират семейните и социални причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международна научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“, която се проведе в Института за икономически изследвания при БАН в София. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.

Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина, с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.

Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за ремиграция – 55.9% от анкетираните са ги определили като: „привързаност към семейството и моите близки в България“, 15.7% - „да бъда с децата си при отглеждането или обучението им“, а 13.9% - „грижа за по-възрастен или болен близък“.

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е „носталгията по родината“, посочена от 25.5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16.2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15.9%). Мотивът на други 10.3% от анкетираните е - несигурност за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5.5 на сто – нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят навън.

Категорично, около 40% от респондентите не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изледването. Това е коренно различно от основната причина, която почти ¾ от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – получаване на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.

Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници - 32.0%. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40 на сто, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.

Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18.9% от анкетираните това е очакването, условията за живот у нас да се подобрят, за 8.6% - да получат професионална реализация в страната, за 7.1% - възможност за добра работа, а за 5.3% - да развиват собствен бизнес или да инвестират.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59.7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28.2% от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12.1%.

Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните – 54.7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22.3 на сто е било „осигуряване на трудова заетост“, а за 9.6% – признаването на трудовия стаж и осигурителни права. Най-малко – 1.7%, от анкетираните са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.

Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58.4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда 4 основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България: несъответствие между търсене и предлагане, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчно използване на трудовото посредничество.