България неотлъчно заема последно място в класацията, която подрежда страните в Европейския съюз по жизнен стандарт. За 7 години - от 2010 г. до 2017 г., оценките за България спрямо ЕС-28 са 4-6 пъти по-ниски, с тенденция на увеличаване. Това става ясно от собствено проучване на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН за състоянието и развитието на материалния жизнен стандарт и енергийната бедност в България, представено на Международна научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“. Конференцията се проведе в София, като в нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от редица висши училища, както и представители на бизнеса и неправителствени организации

Данните сочат, че средният коефициент на материален жизнен стандарт в ЕС за 2010 г. е бил 46.6%, докато в България – едва 9.9%, което ни нарежда на последно място сред 28-те държави. Най-висок стандарт – 90.8% е отчетен в Лихтенщайн, на опашката пред нас са три страни: Литва, Латвия и Румъния. Подредбата за 2017 г. е същата – средният коефециент в ЕС е 45.6%, в България – 7%. Страната ни отново е на последно място, пред нас са пак двете балтийски държави и северната ни съседка.
Общо за периода се забелязват слаби изменения в позиционирането на страните-членки – различията намаляват с 2.2. процентни пункта, но между България и ЕС те се увеличат, отбелязват икономистите на БАН. С положителен растеж на материалния жизнен стандарт се открояват: Великобритания, Чехия, Ирландия, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Малта и Хърватия, докато България неизменно остава с ниски оценки, сочи анализът на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов.
Авторите на доклада са изследвали и териториалните изменения на материалния жизнения стандарт у нас. За целта са използвали 3 групи показатели за оценка: „икономическо развитие”; „доходи и потребление”; „неравенство и бедност”.
Подреждането по райони търпи значителни промени, става ясно от обобщените данни за изминалите 7 години. Според тях Югозападният държи водеща позиция през целия период, значителни подобрения настъпват в Северен централен и Северозападен район, докато сред губещите се отличава Южен централен. Областите с подобрен жизнен стандарт са: Габрово, Плевен, Силистра и Разград, сред тези със значително снижаване на оценките - Сливен, Кърджали, Смолян и Варна.
Независимо, че между районите се наблюдава слаба тенденция на сближаване, диференциацията между областите се запазва, сочи анализът на двамата професори от ИИИ при БАН. Въпреки непрекъснато снижаване на жизненото равнище от 2010 г. насам, налице е намаляване броя на областите в критично състояние, обобщават те.