49 717 души са били поразени от мозъчни инсулти в България през миналата година. Тези данни бяха изнесени на проведената в Пловдив   Трета национална среща на Българското дружество по неврология. В нея участваха над 200 специалисти. Мозъчните инсулти са сред най-разпространените заболявания в развитите страни, а България се нарежда на едно от първите места по смъртност от инсулти в Европа, които са третата най-честа причина за смърт у нас.

Инсултът е номер 1 причина за инвалидизация, втора причина за смъртност в световен мащаб и втора причина за деменция. Статистически погледнато, всеки шести човек ще има инсулт, а 90% от хората, които имат инсулт, ще имат дефицити. 80% от инсултите обаче вече могат да се предотвратят и до 50% от болните с инсулт могат да се възстановят.

Венозната тромболиза свежда до минимум риска от трайна инвалидизация, когато се приложи в първите 4,5 часа от началото на симптомите на инсулта. Съгласно препоръките на Европейската организация за инсулти (ESO), в България са необходими 40 болници, в които да се прилага тромболитичната терапия, като те трябва да бъдат разположени спрямо броя на населението и територията на страната така, че на всеки пациент с инсулт да са му нужни не повече от 45 минути, за да достигне до най-близкото болнично звено.

„Резултатите в България са обнадеждаващи и сочат, че броят на приложените тромболизи за 2018 година е 787, като това е с 84% повече спрямо 2017 година. Общият брой на болниците в страната, които приемат и прилагат лечение с тромболиза за 2018 г., вече е 37, разположени в 20 области в България. За сравнение, болниците през 2017 година, в които се е провеждала тромболитична терапия, са били 18“, заяви акад. д-р Иван Миланов дмн, председател на Българското дружество по неврология.

Има трайна тенденция за увеличаване на интравенозната тромболиза в страната, но все още тя остава под 2% (1.6% за 2018 г. по данни на НЗОК). Според проучване, направено в 44 държави от Европа, само 7.3% от всички пациенти с исхемичен инсулт получават лечение с тромболиза. Причините за това са различни – както късното достигане на пациентите до лечебните заведения – след третия час от началото на инсулта, така и липсата на условия за провеждане на специализирани образни изследвания и обучени екипи за провеждане на тромболизи във всяка болница. Според световните стандарти   поне 5% от пациентите  трябва да получават лечение с тромболитична терапия.