Православната църква почита на 3 февруари свети Симеон Богоприимец и света Анна пророчица.

Според легендата Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил.

На свети Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия, когато стигнал до глава 7, стих 14, решил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен спрял ръката му:

"Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи".

Според протоевангелието на Йаков Симеон станал свещеник в Йерусалимския храм след убийството в него на Захарий, баща на Йоан Кръстител. След три дни жреците започнали да се съветват, кого да поставят вместо него, и жребият се паднал на Симеон. Това му е било открито от Светия Дух, че той няма да умре, докато не види Христа жив.

Според фолклорната традиция днес е зимният Симеоновден.

Той обозначава прехода от зима към пролет, а летният - от лято към есен. Лятното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Тогава празнуват и носещите това име.

Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица почитат главно бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще дойде в къщата се гадае какъв добитък ще се роди - мъжки или женски.

Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата. Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".

В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат и не перат.