„Днешният вътрешен български хал в крайна сметка е резултат от т.нар. „международно“ разделение на труда и мястото на България в него“, това каза проф. Иво Христов на традиционната си среща с пловдивчани по темата за актуалната геополитика и българския политически дискурс. Той поясни, че за съжаление генералният курс на България никога не се е решавал от българите: „Винаги външното положение ще предопределя съдбата ни в близкия исторически хоризонт и то само до няколко години“, заяви анализаторът и очерта геополитическите сюжетни линии за България, Балканите и Европа.
„Пристигането на руския премиер-министър Медведев е чиста геополитика, която рязко рефлектира върху вътрешната политика“, посочи проф. Христов. По думите му след есенната летаргия, която ни беше обхванала, изведнъж започнаха обвинения за опит за убийство, за финансови преводи отнякъде за някъде, после „претопляне“ на случки с други елементи. Според него целта е много ясна – никакви големи руски енергийни проекти. „Тя беше заявена от държавния секретар на САЩ Майк Помпео при посещението му в Полша: ако могат да спрат „Северен поток - 2“, но засега не могат, и блокиране на “Турски поток” през българска територия“, обясни проф. Христов. Той изтъкна, че на Балканите си дават сблъсък три мощни геополитически сили, поради което наблюдаваме и пренареждане на геостратегическата карта. САЩ заложи на двустранни договорености, рязко сменяйки външния си курс с избирането на президента Тръмп. „Турция е вече самостоятелен  геополитически играч и това се видя в Сирия, Кавказ и на Балканите. Поради което, за добро или за лошо, рязко се вдигна геополитическата „цена“ на територията България“, посочи анализаторът и обясни защо: „България разполага с най-дълбокия западен черноморски залив – Бургаския. Намира се на относително близко летателно време до основните руски ракетни бази в региона. Територията ни е много важна като логистика“. Последното е причината за строителството с бързи темпове на магистралните коридори в две посоки: от Албания до Черно море и от Бяло море до Черно море. „Това означава бързо прехвърляне на сили и средства в черноморския военен театър. България е транзитна територия и тази територия трябва да е под контрол“, смята проф. Христов. Според него в тази ситуация има два варианта за малка страна като нашата. Единият е да лавира и балансира между великите сили, а другият – да стане мост, по който да минава всеки, който не го мързи. „Ние сме във втората ситуация“, каза народният представител.
Той се спря и на резултатите от 30-годишния български преход – наполовина намаляло население, деиндустриализирана икономика, липса на високотехнологични производства, крайно неефективно разпределение на „подаянията“ от ЕС, което става сред управленската каста, като по този начин я възпроизвежда. Проф. Христов е убеден, че, ако Европа остане в същия модел, за България няма никакъв шанс.
Според него двете геополитически сили – САЩ и Русия, също нямат интерес от Евросъюза в настоящия му вид. Всяка по различни причини. „Капитализмът по определение е антинационален, глобален и експанзионистичен. Той няма нужда от идентичности – национални, политически, религиозни. Следователно те трябва да бъдат ерозирани и ликвидирани. Капиталът е глобален, но властта е контитуирана локално. Затова имаме инсталирани местни режими, свързани с глобалните центрове за вземане на решения. Такава е ситуацията и у нас“, посочи професорът. Целта на САЩ е да държи Евросъюза в неконкурентно състояние, но пък в такава кондиция, че да възпрепятства Москва, стана ясно от думите му. Руската федерация също няма интерес от силен, консолидиран Евросъюз, защото винаги си е патила от обединението на Европа „Има един такъв „странен спорт” - на всеки 100 години европейските държави се обединяват, за да нападнат Русия, и след това руснаците финишират в Париж или в Берлин“, каза проф. Иво Христов и подчерта, че предупрежденията на Путин не са случайни
„България в момента е част от икономически и политически съюз, в който не е равноправен член“, заяви проф. Христов. Според него шансът за страната ни е в опцията ЕС да стане обединение, което зачита националните интереси. Собствената си номинация за евродепутат коментира така: „Както историята е показала, основните български проблеми са продукт на външни сили. Следователно, за решаването на проблема, трябва да отидеш при източника му“.