Тържествена вечер по случай 165 години от рождението на проф. Антон Безеншек „Словенецът с българско сърце“ – създател на стенографията в България, ще се проведе в Пловдив на 15 април 2019 г., понеделник, от 17.00 часа в Актовата зала на ГХГ „Св.Св. Кирил и Методий“.
Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е под патронажа на Председателя на 44-тото НС – Цвета Караянчева. Сред официалните гости ще бъде и Н.Пр. г-н Анжей Франгеш - Извънреден и пълномощен посланик на Република Словения.
Слово за живота е делото на проф. Безеншек ще произнесе доц. д-р Симеон Кацаров - историк, зам.- декан  на Философско-историческия факултет на ПУ „П.Хилендарски“ и Карамфил Матев – председател на Националното сдружение на  стенографите в България и гл. стенограф на НС на Р България. Музикален поздрав към участниците ще поднесе Девическа хорова формация „Евмолпея“ с диригент д-р Рада Славинска, помощник-диригент Алия Хансе.
Праф. Безеншек живее 20 години в Пловдив, където основава първото певческо дружество у нас. Затова не е случайно, че хорът „Антон Безеншек“ от Франколово, Словения, където е родното му място поддържа тесни връзки с девически хор „Евмолпея“.
По повод 165-та годишнина от рождението на професора, българските стенографи, ръководството на читалище „Славянска беседа“ и на хор Евмолпея, както и редица български интелектуалци сформираха Инициативен комитет за достойното отбелязване на важната годишнина.
Някога във Философския факултет на Загребския университет се преподавали като учебни предмети гръцки, латински и български. Тъкмо там студентът по философия Антон Тома Безеншек научава нашия език. Числото 8 е особено в живота му: бил първото от осемте деца в семейството на Мария и Тома Безеншек. Освен това, като възрастен, владеел осем езика. Така за него не било проблем да стане родоначалник на стенографията в много страни, включително и у нас. Безеншек е роден на 15 април 1854 г.
Как талантливият словенец се оказва в България? По онова време в Загребския университет учил и българинът Спас Вацев. Той препоръчал Безеншек на правителството в новоосвободена България. Самият Вацев пък става основоположник на метеорологията и сеизмологията у нас.
В държавата има потребност от много нови неща. Антон Безеншек създава библиотеки в София и Пловдив. Той е сред основателите на читалище „Славянска беседа”. Написал е учебници по стенография и география.  
На 25 септември 1878 г. в сградата на Народното събрание открива първия курс по стенография за подготовка на български професионалисти в тази област. До 1905 г. той обучава над 1 500 българи по бързопис. Ръководил е безплатни курсове по стенография за ученици и офицери.
20 години от живота му преминават в Пловдив. Тук е избран в театралната комисия на Румелийския народен театър. Работи редом до Вазов, Димитър Попов.  Допринася за развитието у нас на образователната система.
По негова инициатива Министерство на народното просвещение въвежда етиката като учебен предмет. Пише и първия български тематичен учебник „Етика или нравоучение”. В Пловдив открива своя академична книжарница, наречена „Пчела”, толкова показателно за него самия като неуморен дух. Издава многоезични списания. Превежда книги. Така прави достъпно творчеството на Вазов на словенски език. За българите превежда от словенски поезията на Антон Ашкерц. Важно значение за националната кауза има книгата му „България и Сърбия”, а така също преводът му от френски език на „Карнегиевата анкета по войните през 1912 и 1913 г”.

Проф. Антон Безеншек беше удостоен посмъртно със званието Почетен гражданин на Пловдив,  с решение №218 взето с протокол №12 от 18.06.2015г. Церемонията се проведе в зала "Съединение" на Регионалния исторически музей – Пловдив. Връчването бе част от програмата на Българо - словенски дни по случай 100-годишнината от смъртта на професора.
В Пловдив има и паметник на Безеншек, чийто автор е скулпторът доц. Свилен Костадинов .