Срещу някои инфекциозни заболявания  не се изгражда доживотен имунитет, дори и човек да ги е преболедувал в в детска възраст. Едно от тях е коклюшът. Това заяви епидемиологът проф. Йорданка Стоилова от Медицинския университет в Пловдив по време на проведения в Старосел семинар, посветен на ваксинопрофилактиката в организиран от Българското дружество по иновативна медицина.   Коклюшът, известен сред хората и като магарешка кашлица е силно заразна инфекциозна болест. Характеризира се се с продължителна, силна кашлица.. Един болен  може да зарази 17 други. Заразата  се причинява от бактерия, предаваща се по въздушно-капков път, поясни тя. Силната кашлица, съпътствана от нераположение, треска, посиняване и очни кръвоизливи са тревожните симптоми на тази инфекция. Кашлицата може да продължи четири-пет седмици, като през това време  болният е пряк източник на  зараза за околните. Болестта е лечима, с антибиотици, ако се хване навреме, но при малки деца под 5 години, особено кърмачета, може да има и летален изход.

 Преди създаването на ваксина, коклюшът е бил една от най-често срещаните детски болести, причиняваща значителен брой смъртни случаи. След 40-те години на миналия век, постепенното въвеждане на имунизация срещу коклюш започва да снижава заболяемостта и смъртността. Коклюшът обаче все още продължава да бъде важен проблем на общественото здравеопазване в развиващите се страни. През последните години заболяването започва да се завръща и в развитите страни, в които под влияние на различни антиваксинални „теории“ част от родителите оставят децата си без тази важна за здравето им ваксина.

По данни на  Световната здравна организация през 2015 г. коклюшът е причина за 89 000 смъртни случая в целия свят. За 2014 г. статистиката е още по-стряскаща – общо 24.1 милиона заболели от коклюш и 160 700 умрели деца на възраст под 5 години.

Преди въвеждането на ваксинацията срещу коклюш в България, в страната ни ежегодно са били регистрирани хиляди заболели и по няколкостотин смъртни случая. Само за 10 години (от 1950 г. до 1959 г.) общият брой на заболелите е 130 346 души, вариращ между 2 893 през 1950 г. и 22 885 през 1954 г. Масова имунизация на децата у нас започва през периода 1957-1959 г. и това довежда до постепенно и устойчиво намаляване на броя на заболелите. Смъртността рязко намалява след 1965 г. Общо за последните 20 години са регистрирани 2 787 заболели и 5 смъртни случая. Магарешката кашлица има сезонна зависимост и се проявява най-често през лятото.. Естествената инфекция и ваксинация не осигуряват доживотен имунитет срещу болестта и това е много важно да се знае от всеки, за да не се подценява и пропуска реимунизацията. Най-уязвимите групи са подрастващите, които не са реимунизирани и възрастните хора, при които имунитетът е отслабнал. Най-застрашени пък са бебетата, на които още не е поставена ваксина и могат да се заразят от по-голям брат или сестра /без повторна ваксинация/ или баба и дядо. Затова експертите предлагат у нас да започне да се прави реимунизация с комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш, за да се овладее риска от повторно разболяване при подрастващи и възрастни.