Признателните потомци отдава днес почит на героите от Април 1876-та.
По традиция Панагюрище е център на честванията, посветени на 143-та годишнина от Априлското въстание.
За 118 -ти път, откакто официално се отбелязва годишнината от славната априлска епопея, българи от цялата страна ще се съберат в столицата на четвъртия революционен окръг, за да отдадат почит пред подвига на Априлци.
Тържествата ще започнат в 10.30 часа с литийно шествие, което ще пренесе Светините на Април 1876-та, от историческия музей до площад „20-ти април“. Там ще бъде извършен ритуалът по издигането на националния флаг.
В историческия храм „Свето Въведение Богородично“ ще бъде от отслужен молебен за благоденствие Веднага след това, в 11.30 минути ще започне военно-историческия спектакъл възстановка „Мъжество и саможертва“.
Кулминацията на тържествата е тържественият митинг-заря тази вечер от 20:30 часа. В Клисура честванията продължават с възстановка на моменти от Априлсокто въстание.
Снощи на площада в подбалканския град се състоя тържествен митинг-заря, на който присъства президентът Румен Радев. Почетена беше паметта на загиналите при погрома на въстанието над 400 клисурци.
Днес Радев ще наблюдава възстановката, в която ще участват близо 200 души - самодейци, сред които и десетки от националното дружество "Традиция" от цялата страна.
В Копривщица тържествата започнаха още вчера, но ще продължат и днес
Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въстанието избухва предсрочно на 20 април заради предателство. По план е трябвало да започне на 1 май 1876 г.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. От 95 въстанали села и градчета във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват бързия му и кървав край.