Икономическият растеж, отчетен през последните 3 години, може и да изглежда висок на фона на средния за страните от ЕС, но все още е далече от желаните нива, необходими за осигуряване на догонващо развитие. За да постигнем по-добър резултат, българската икономика следва да генерира минимум 5% ръст годишно – само това би осигурило по-осезаем растеж на доходите и благосъстоянието, което да доведе до намаляване на социалното напрежение, трупало се с години.

Това е един от основните изводи в Годишния доклад на Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН за икономическото развитие и политики в България за 2019 г., с фокус върху структурните дисбаланси и произтичащите от тях рискове за икономиката. Представянето му днес е включено в календара от събития, посветени на 150-годишнината от създаването на БАН и 70-годишнината на ИИИ.

 Ръстът на Брутния вътрешен продукт (БВП) за 2018 г. е 3,1%. Въпреки че растежът остава над средния за страните от ЕС, той е сред най-ниските измежду новите страни членки, съобщи доц. д-р Виктор Йоцов – ръководител на екипа, писал доклада. Независимо от общо взето положителните икономически перспективи, запазването на настоящите темпове на икономически растеж означава, че сближаването със средния доход на глава от населението на ЕС остава далече в бъдещето, добави той.

Ако се запазят сегашните темпове на растеж,  достигането на 75% от БВП на глава от населението от средното за Европа ще отнеме повече от 30 години, а за пълно изравняване – 44 години, става ясно от анализа на икономистите в доклада. Прогнозата им е, че през 2019 г. икономическият растеж леко ще се забави, и евентуално може да се възстанови догодина.

Най-много за растежа през изминалата година допринася секторът за недвижими имоти. Инфлация от порядъка на около 3% не е плашеща, дори е здравословна, смятат икономистите на БАН, защото трите поредни години на дефлация сериозно са повлияли на производителите в страната.