„На този ден ние мълчаливо свеждаме чела под звуците на съкровената Ботева изповед: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“. Една минута мълчание, в която има толкова много размисъл за подвига и безсмъртието. Една минута мълчание, която побира толкова много признателност. И коленичим, за да бъдем близо до земята, приютила завинаги онези, които се жертваха за Отечеството“. Това каза председателят на БСП – Западен Десислава Йорданова пред Братската могила, където по традиция пловдивските социалисти отбелязват с митинг-поклонение Деня на Ботев и загиналите за свободата на България.
В словото си за 2-ри юни Вера Аврионова припомни събитията от злощастния ден преди 143 години и се спря върху смисъла на саможертвата с нейните проявления днес. Пред десетките пловдивчани тя прочете „Писмо до Ботев“ с автор Яна Кременска:
Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя на чисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и …помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
В дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!

За първи път пловдивските социалисти не влязоха в мемориалния комплекс, а положиха венците и цветята на желязната врата. Няма оправдание за подобна случка! Дали е организационен пропуск или умишлено възпрепятстване? Въпросът ще бъде изяснен, но желязната врата с цветята е визуална метафора за състоянието на живота ни!