Броят на зрелостниците, които са изкарали максимален резултат на държавните зрелостни изпити през май, се е увеличил спрямо миналата година. По 100 т. са получили 226 ученици, а през 2018 г. са били 215. Почти наполовина са намалели абитуриентите, които са изкарали по две слаби оценки – от 1778 през миналата година на 973. Това сочи анализът на резултатите от матурите по български език и литература и по предмет по избор.

Заместник-министърът на образованието и науката Таня Михайлова заяви на представянето, че постигнатият среден брой точки е съизмерим с миналогодишния. Средната оценка по български език и литература е 4,06, а на втория зрелостен изпит – 4,67. Най-високи са резултатите по немски, френски, испански език и химия. В същото време по география, биология, философски цикъл и БЕЛ успеваемостта намалява. Отличните оценки по български език и литература са 5067, а на втория зрелостен изпит – 6677. Двойките са съответно - 4303 по БЕЛ и 2590 по предметите по избор.

Според заместник-министър Михайлова повече зрелостници са изкарали среден или добър резултат. Тя посочи, че основно предизвикателство пред тях е разбирането на текст, извличането на информация от него, както и създаването на авторски текст. Това важи както за изпита по български език и литература, така и за тези по чужд език. „В тази посока трябва да се фокусират учителите, защото тези умения са необходими за живота. Те не могат да се придобият само при подготовка за един изпит, а се натрупват в годините. Трябва все повече да се върви в посока проверка на функционалната грамотност и не толкова на сухи знания чрез стандартизирани тестови въпроси“, подчерта Михайлова.

Едва 6% от явилите се по БЕЛ 49 341 ученици са получили максимален брой точки на задачата за резюмиране на текст. Близо 22% не са се справили с нея. Продължава тенденцията да се увеличават абитуриентите, които работят по последния 41 въпрос на матурата по български език и литература. Тази година се падна тема по разказа „Косачи“ на Елин Пелин. Тя беше добре приета от учениците, защото произведението е изучавано два пъти – в шести и в единадесети клас. Почти половината зрелостници са писали по творбата есе, а малко повече от 30% - съчинение. Шест на сто са преписали зададения в условието откъс. Данните показват, че освен с резюмето и със създаването на текст, учениците са имали проблеми и с въпросите, проверяващи пунктуационната норма. Те обаче добре познават правописа в думи с променливо „я“, с „о или у“ и „и или й“. Справили са се и при разпознаване на мотивите и образите в художествен текст, термините в текст и с определянето на текст към дадена сфера на общуване.

Учениците от София-град, Варна, Пловдив и Смолян имат най-добри резултати по български език и литература. С най-ниски постижения са съучениците им в Кърджали, Силистра, Ямбол и Разград. На втория изпит най-добро е било представянето в София-област, Варна, Смолян и Добрич, а най-слабо – в Монтана, Хасково и Перник. Трите училища с най-висок успех по БЕЛ са 91 Немска езикова гимназия, 73 СУ и 164 Испанска гимназия в София. В топ три по предмет по избор са СМГ, Първа частна математическа гимназия и училището в смолянското село Чепинци. Доброто представяне там се дължи на усилията на учителката по биология Даниела Куцева. По думите на заместник-министър Таня Михайлова преподавателката е с 23-годишен опит и е направила две пробни матури през годината за учениците си. Тя успява да ги мотивира да учат биология, като постоянно дава и консултации. В резултат голяма част от зрелостниците ще кандидатстват медицина или друга специалност, която изисква приемен изпит по биология.