Най-голямата болница в България – УМБАЛ „Свети Георги” в Пловдив отбеляза 140 години от своето създаване. Основана на мястото на лазарета от Руско-турската освободителна война, който се е помещавал в три бараки с 30 легла в местността под Хълма на доблестта (Джендем тепе), тя започва своето летоброенето като първата българска гражданска болница на 1 май 1879 г. На тази дата, по силата на Берлинския договор, руските войски напускат пределите на Източна Румелия и болницата с цялото имущество и инструментариум е предадена на новосъздаденото дружество „Св. Пантелеймон“.

Днес УМБАЛ „Свети Георги“ е най-голямата болница в страната, разполага с 1536 легла и 2694 души персонал, от които 653 са лекари, а 925 са специалисти по здравни грижи. В последните години средният годишен брой на болните, които се хоспитализират за активно лечение, надхвърля 80 000. В клиниките и отделенията на болницата се оказва денонощно спешна и неотложна амбулаторна, стационарна и консултативна помощ при заболявания и травми и лечение на населението от Южен Централен регион на България, включващ пет административни области: Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Хасково и Смолян. За нейното развитие и предизвикателството пред управлението й разговаряме с изпълнителния директор проф. д-р Карен Джамбазов.

-Проф. Джамбазов, с какви чувства вие и вашите колеги посрещате този юбилей?

- С чувство на отговорност и на гордост, че днес можем по-добре да служим на хората, да сме в полза на тяхното здраве и да превръщаме надеждите им в реалност.

-Кое е най-ценното в болницата, което ръководите?
- Най-ценният актив са хората. Те стоят зад всички успехи на болницата. Служителите, които са дали сърце и душа, време и средства, за да бъде подсигурено, подпомогнато, спасено човешкото здраве и живот.
Това са професионалистите, които са били двигател на прогреса и носители на идеи, и всички онези медицински и не само медицински работници, благодарение на които днес Пловдив има едно съвременно, добре развиващо се лечебно заведение - стожер на здравеопазването и медицинската наука.

-Как се ръководи най-голямото лечебно заведение в България?
-С добър екип. И разбира се, с нужната целеустременост и принципност. Оценявам трудностите и смея да твърдя, че да ръководиш лечебно заведение от категорията на УМБАЛ „Свети Георги“, не е никак лека задача. Предизвикателствата са ежедневие. Нужни са много бързи решения, от които зависят човешки съдби. Днес, след няколко години в болничното управление, бих дал съвет на бъдещите мениджъри, че ако търсят безопасност или признание, да насочат усилията си и търсят кариера в друг сектор на икономиката и обществения живот.

-Имало ли е случай, да решите да се откажете. Какво ви е спряло?
- Не съм човек, който се предава лесно. Поглеждайки назад и виждайки резултатите, плод на положените усилия си давам сметка, че всичко, което вършим тук има смисъл, помага на хората и си заслужава вложените сили и емоции.

-Приемате много пациенти. Как се справяте с тези, които са недоволни и създават проблеми. Случва ли се благодарни хора да се обръщат към вас с признателност.
-Не живеем в идеален свят. Но стремежът ни към най-доброто ни дава възможност да се радваме на повече удовлетворение у нашите пациенти.
Всеки сигнал подаден в лечебното заведение, в деловодството или по електронната поща, се проверява от ръководството и от комисия по етично-правни въпроси. Както изисква правото всеки сигнал се проверява от всички страни. Няма жалба, която да не е проверена или обсъдена, по която да не е взето решение, и по която жалбоподателят да не е бил уведомен за резултата.
Все по-често се подават и благодарствени писма за конкретни служители или звена. Те се четат пред колектива на сутрешен рапорт.
Най-ценното за мен е доверието на пациентите, които поверяват живота и здравето си на специалистите на УМБАЛ „Свети Георги“. Когато доверието расте – расте и нашето чувство на удовлетвореност.

-Как стои въпроса с кадрите - лекари и медицински сестри?
- Недостигът на професионалисти по здравни грижи и на специалисти по определени медицински специалности е проблем на национално ниво. При нас, както и в повечето болници в страната, най-осезаема е липсата на медицински сестри.
Като мярка за осигуряване на сестри, в последните години бяхме принудени да обявим стипендиантска програма, чрез която болницата осигурява стипендии за студенти по специалността „Медицинска сестра“.

-Конкуренцията с останалите здравни заведения - държавни, общински и частни как ви се отразява?
- Конкуренцията действително е голяма. Особено през последните години. Пловдив се превърна в регион с най-много болнични легла на единица население. Но статистиката при нас показва дори лека тенденция за нарастване на пациентопотока, като годишно преминалите болни са около 80 000 души.
Проблемите за нас основно произтичат от наложената в годините роля на болницата да обхваща и осигурява всички потребности на населението без оглед на икономическа полза от осъществяването на дадена медицинска дейност или услуга. По този въпрос следва сериозно да се помисли, тъй като новите лечебни заведения са изцяло пазарно ориентирани, и насочват всички усилия към рентабилни медицински дейности, а това не е от полза за здравеопазването. В здравеопазването не е важно количеството, важно е качеството, а напоследък повечето участници в здравната ни система забравят това!

-До къде стигна въпроса с изграждането на Детска клиника?
- Считам, че този проект е изключително важен за град Пловдив. През юни миналата година стартирахме обществена дарителска кампания. Обявихме и единен DMS 17 777 с текст DMS KLINIKA, по който всеки, който има желания може само с 1 SMS да дари 1 лев за инициативата. До момента по сметката на кампанията има събрани над 20 хиляди лева, като разбира се не разчитаме само на дарителската кампания. Проектът е на стойност над 10 млн. лв., поради което нашите планове са свързани с набиране на достатъчно собствен капитал за инвестиции, но и на значителна помощ от държавата. Дано да имаме възможността и проектът да се осъществи по-бързо.
Всички пловдивчани познават добре старата и рушаща се база на Детска клиника на бул. Васил Априлов и ул. Любен Каравелов, строена през 40-те години на миналия век. Базата не може да се реконструира, а на това място е невъзможно да се построи нова сграда, тъй като лечебното заведение не разполага със собствена земя. От 2018 г. вече разполагаме с терен на бул. Пещерско шосе, на който може да построим нов корпус и да превърнем в реалност надеждата на всички родители и на нашите педиатри.

-Непрекъснато се говори за дълговете на болниците? Как стои при вас този въпрос?
-Сегашното ръководство пое управлението на болницата през 2010 г. Тогава общата задлъжнялост на болницата възлизаше над 40 млн. лв., от които 13 млн. лв. бяха просрочени. Мениджърският екип беше изправен пред дилемата дали да насочи всички собствени ресурси за пълно разплащане на просрочените и общите задължения на фона на реалната опасност от ограничения в дейността, спад в приходите и в нивото на компетентност, или да вложи енергия и финансов ресурс в подобряване на условията на заплащане на персонала и в осъвременяване на остарялата материално-техническа база. Избран беше вторият вариант. Инвестициите превърнаха лечебното заведение в конкурентоспособна структура, с по-големи възможности за дейност на болничните звена и повече приходи. Успяхме да подобрим финансово-икономическите показатели, като безспорен факт е, че лечебното заведение винаги е излизало на печалба и няколко години по-късно излезе от състоянието на декапитализация, в което беше изпаднало още преди 2010 г.

През последните години са инвестирани над 72 млн лв. в обновяване и модернизиране на инфраструктурата и апаратурата на болницата, 30 млн лв. от които по Европейски проекти.
Към края на 2018 г. общите краткосрочни задължения са 37 млн. лв, като от тях 10,5 млн. лв са просрочените.
Като основен проблем отчитаме недофинансирането на спешната медицинска помощ и недобре оценените клинични пътеки по някои медицински специалности.
Надяваме се, че с новия анекс към Националният рамков договор ще бъдат преодоляни голяма част от проблемите, свързани с финансирането на болничната помощ.