Проф. Георги Манолов е роден през 1958 г. в София. Завършва висше образование в ПУ "Паисий Хилендарски". Доктор е на политическите науки и преподавател в УНСС-София.
Работил е като асистент в ПУ "Паисий Хилендарски" и като доцент и доктор в ЮЗУ "Неофит Рилски" (Център за обучение – Пловдив). Понастоящем е президент на Колежа по икономика и администрация в Пловдив, и един от неговите основатели. Професор по политически науки, автор на повече от 150 научни и научнопопулярни публикации в страната и чужбина.

-Проф Манолов, като политилог  как виждате обстановката в България?
-Не бих я определил като нормална. Не може след 3 месеца протести да е такава. Институциите не работят ефективно, а това дава отражение върху хората, а нашите политически лидери стъпиха върху позабравената полоса комунизъм-антикомунизъм, а това в 2013 г. е смешно и показва, че партиите не са се обновили кой знае колко. Така се прикриват намеренията на организаторите и на цели политически формации.
-  Какви са техните същински намерения и цели? Не е ли свалянето на кабинета „Орешарски“ и нови парламентарни избори?
- Протестите през последните 90 дни могат да се разделят на 3 фази. Първата беше най-истинската и най-непринудената. Тя продължи 7-10 дни. Тогава по улиците излязоха много хора, възмутени от това прословуто решение във връзка с номинацията на Делян Пеевски. Тогава нямаше пари, нямаше манипулации, демагогия. Хората излязоха и с децата си. В следващите 2 месеца протестите лека-полека се прихлъзнаха във втора плоскост, свързана с присламчването на неформални групи за натиск, блогъри, НПО-та, частни изследователски институти.
Не е тайна те откъде получават своето финансиране и не крият чии интереси защитават. От началото на новия политически сезон започна третата фаза, която е изцяло партизирана.  Дори открихме нов вид демокрация – автобусната. Двете големи партии докарват своите симпатизанти с рейсове, защото имат достатъчно партийни субсидии и могат да докарат 5-10 хиляди души от провинцията. Лошото е, че сблъсъкът комунисти-антикомунисти, а нашите основни проблеми се загърбват за сметка на връщане в миналото и показване на големи и здрави мускули. Това не е нормално, защото в момента ние изпитваме други кризисни явления, особено икономически. И вместо да решаваме проблемите ние се занимаваме отново с политически лица.
-Ще се сбъдне ли прогнозата на чуждите наблюдатели, които очакват през май изборите да са 2 в 1 – за европейски и български парламент?
- Едва ли ще има извънредни избори дори тогава, ако предстоящият зимен сезон правителството съумее да се справи с проблемите, които го съпътстват. Те са преди всичко социални, финансови, икономически. Ако проведе реформи, които да стабилизират икономиката, ако се осигурят социалните плащания и се наберат толкова средства в бюджета, че да се отделят повече пари за коледни надбавки, за пенсии, за помощи на хора в неравностойно положение, едва ли ще има настроения за избори. За никого не е тайна, че много хора у нас мизерстват. Затова е най-добре социалните плащания да се увеличат. Всичко е в ръцете на правителството – как ще реформира съответните сфери и дейности, независимо от тежката ситуация, а показател за това е планираният почти нулев икономически растеж – около 0,5%. Вярно, че е криза, но в бюджета на Дянков бяха заложени 1,8-2 процента ръст.  От тази гледна точка положението на страната е много тежко и внимателно трябва да се преценят стъпки, за да не се стига до колизии между отделни групи на обществото, което ще е сметка за държавата. Ако се стигне до тях, губим всички. Не говоря само за международния имидж на страната. Икономиката буквално ще отиде по дяволите, защото тя и сега едвам пърха. А това ще рефлектира върху социалните плащания, защото няма средства
- Виждате ли изход от тази ситуация и какъв е той?
- Ситуацията у нас според мен се успокоява, макар че винаги може да има изненади, които ще се свързани с някакви провокации. Ако по конкретен повод полицията си изпусне нервите, положението може да ескалира, макар до момента да са много внимателни.
Смятам, че ресурсите на протестите постепенно се изчерпват и нещата почват да заглъхват. Това, което се очакваше от есента с нова сила и форми да се направи опит да се събори или закрепи правителството, просто няма да се случи.
Важно е да се отбележи, че основната опозиционна партия – ГЕРБ, е в политически нокдаун и не знае как да се държи. Техните депутати напускат парламента и с това значително облекчават работата на управляващите, независимо че прозорците им звънтят от протести. Народното събрание е мястото, където опозицията може да изложи становището си, да отстоява политиката, заради хората са й гласували доверие.
- На хоризонта излизат много нови политически формации, които се устремяват към властта. Какви ще са тяхното място и роли, дали няма да са поредните еднодневки? Има ли наистина нови лица в тези организации?
- Новите политически формации нямат нови лица или поне не са такива за хора като нас, които отдавна следят политическите процеси в страната. В Реформаторският блок излиза вторият ешелон на десните партии, който беше по-малко популярен. След изборите се видя, че старите лидери като Иван Костов не се продават вече и от няма и къде отстъпиха на средното поколение.
- Някои десни политици наричат този блок реаниматорски, защото връща към живот стари муцуни в политиката.
- Името на Реформаторския блок дава големи заявки, но още нищо не сме видели. А трябва да имат солидна платформа или програма, засягаща всички сектори на живота. Нещата са сериозни и сложни.
Другият въпрос, на който трябва да отговорят реформаторите е кои са олигарсите в България. Има леви, десни, центристи, опитват да дърпат конците. Най-напред що е олигарх и олигархия въвежда Аристотел, но тук се вкарва само отрицателен привкус, което не е редно. И добре ще е политиците малко да почетат, за да не се стига до позицията на БАСТА. 
България направи световен принос в световната политологическа мисъл с тезата на тази формация, която декларира, че няма да има лидер, а решенията ще се вземат по интернет. Такова нещо няма никъде по света, защото няма партии без лидери или такива, които вземат по електронен път решения с целия си електорат. Несериозно е! И в стремежа да се измъкнат от нашенските представи за политиката и политическия живот вижте докъде отидоха.
На мен малко несериозно ми звучи журналист да става политик като вашия колега Николай Бареков.
- Защо да не става? Защо всички други в обществото да могат, а пишещите братя – не?
- Не за друго, а защото журналистът априори трябва да е анти, да е против, да критикува, да ужили властта, да изкарва нередности, да задава неудобни въпроси. Затова ми се вижда малко нереалистично, но в случай има вариант и ако се структурира добре една бъдеща негова партия и с подкрепата на цяла телевизия, има възможност да прескочи 4-процентната бариера, а дори да стане и втора политическа сила.
- Ако ви разбирам правилно според вас излиза, че има най-големи шансове от т.нар. нови партии?
- Не са малки. Преди последните избори с предаването си Бареков обходи доста градове, набра симпатизанти и няма да представлява трудност да изгради структури, ако изборите са дори през май догодина. Може много хора да увлече след себе си, ако завършат започналите разследвания по изнесените данни за корупция на височайши персони от старата власт в особено големи размери. Много хора ще се отвратят още повече от управлението на  ГЕРБ. Ако нещо обърне нещата и изведе една нова формация нагоре, това ще са точно тези разследвания.
- Значи ще спечели с компромати и черен пиар, така ли?
- Не. Ако са подкрепени с факти и доказателства, не са компромати. Вторият въпрос е какво може да се направи и по-важното от кого. Най-големият проблем е този, че не можахме да родим политици, които да правят истински реформи като Кенеди, Тачър, Аденауер. Те увличат както самата партия, така и голяма част от избирателите и могат да я измъкнат от тинята. Това не можахме да излъчим и тук ни е големият проблем.