През 2018 г. линията на бедност за област Пловдив e 368.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. Това съобщиха от Териториалното статистическо бюро към НСИ. При този размер на линията под прага на бедност са били 21.9% от населението на
областта.В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава със 7.7%, а относителният дял на бедното население запазва равнището си.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.
Данните за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии,    но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.9 до 31.5%, или с 9.6 процентни пункта.
Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 43.6%, или с 21.7 процентни пункта.В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на възможностите да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден (35.2%), да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (22.8%),както и едноседмична почивката извън дома (20.9%). Успоредно с това 2.4% от лицата не могат да си позволят цветен телевизор, 2.6% -телефон, вкл. мобилен, 9.4% - автоматична пералня. Около една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 31.0% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.
През 2018 г. 23.0% от населението живее с материални лишения. Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59-годишните с изключение на студентите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период.
През 2018 г. 39.5 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 10.5% от населението, като спрямо 2017 г. относителният им дял нараства с 0.3 процентни пункта.

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020” от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.
Комбинирането на трите показателя показва, че през 2018 г. 33.4% от населението, или 224 200 хил. лица са били в риск от бедност и социално изключване.
Стойността на показателя намалява с 3.4 процентни пункта спрямо 2017 г., при жените - с 2.8 процентни пункта, а при мъжете - с 4.0 процентни пункта.Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на
бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в
областта.През 2018 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Монтана - съответно 239 и 240 лв., а най-високата - в област София (столица) (513 лв.), следвана от областите Стара Загора (403 лв.) и Варна (383 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2%, Ловеч - 25.8%, и Сливен - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник - 11.2%, Кюстендил и Разград - по 14.7%, и Русе - 14.9%.Линията на бедност за 2018 г. намалява спрямо 2017 г. в областите - Ловеч (с 13.8%),
Габрово (с 10.2%), Шумен (с 9.9%), Разград (с 9.6%), Кърджали (с 8.4%), Ямбол (с 6.6%), Русе (с
6.0%), Кюстендил (с 4.8%), Добрич (с 3.8%), Перник (с 3.7%), Благоевград (с 0.4%) и Монтана (с
0.3%). По-ниският размер на линията на бедност се дължи на:
 Намаляване на средния размер на дохода от трудова дейност в областите Добрич (с
23.4%), Разград (с 15.8%), Шумен (с 14.7%), Габрово (с 8.6%), Кюстендил (със 7.3%) и
Ямбол (с 5.7%).
 Намаляване на средния размер на дохода от пенсии в областите Габрово (с 13.4%),
Ловеч (с 14.0%), Русе (със 7.3%), Монтана (със 7.4%), Кърджали (с 6.5%), Перник (с
6.3%) и Разград (с 6.9%).  Увеличаване на относителния дял на безработните лица с 9.5% за област Кюстендил, с 5.2% за област Добрич и с 2.7% за област Габрово.
Линията на бедност за 2018 г. се увеличава спрямо 2017 г. в 16 области, по-съществено в областите Сливен (с 14.5%), Хасково (с 14.2%), Велико Търново (с 9.4%), Смолян (със 7.8%), Пловдив (със 7.7%), Видин и Търговище (по 7.5%). Водещите причини за увеличението са:
 Увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (с 16.6% за област Сливен, със 7.9% за област Хасково, със 7.8% за област Смолян и с 3.9% за област Велико Търново).
 Увеличаване на средния размер на дохода от трудова дейност в областите Велико Търново (със 17.9%), Смолян (със 17.8%), Търговище (с 14.8%), Видин (със 7.9%), Сливен (с 3.1%) и Пловдив (с 1.7%).
 Намаляване на броя на безработните и други икономически неактивни лица.
Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 9.4%, а с най-високо равнище е област Ловеч - 28.3%. В област Разград жените са с най-ниско равнище на бедност - 12.1%, при 28.0% за област Ямбол. В областите Габрово, Смолян, Русе, Ямбол, Враца, Добрич, Варна и Стара Загора относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В пет области - Видин, Силистра, Разград, Ловеч и Сливен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.
Увеличаване на относителния дял на пенсионерите в наблюдаваната съвкупност (с 21.4% за област Шумен, с 6.6% за област Перник, с 4.6% за област Кърджали и с 4.4% за област Благоевград).  Увеличаване на относителния дял на икономически неактивните лица за областите Ловеч (с 6.5%), Русе (с 5.3%) и Габрово (с 3.5%).