Осем жени артистки от България, Германия, Италия и Румъния създадоха специални творчески намеси в кварталите "Прослав" и "Тракия", с които осмислят публичните пространства на базата на допитване до жителите на двата квартала. Те са кулминацията на проекта на Български фонд за жените „Усещане за град: приобщаващ, безопасен и устойчив Пловдив“, част от програмата на Пловдив –  Европейска столица на културата 2019, чиято задача е да осъществи живата връзка с града, да засегне предизвикателствата, пред които са изправени неговите жители, и да отрази образите, в които те преживяват себе си.

Намесите са курирани от The Fridge, платформазаексперименталнитворческипроцеси и оригиналнитворби, създаденапрез 2009 г. отИвана Ненчева и Наталия Ленц. Творбитезадават неудобни и чувствителни въпроси по директен, забавен, а понякога и болезнен начин. Всяка една от авторките проблематизира различен феномен в града като градското планиране, екология, етика на визуалната среда и, не на последно място, липсата на женския образ в публичното пространство и неговата роля в обществото. Избраният подход и локации в двата района са свързани със стремежа на авторките  да изразят възможните начини за създаванена една приобщаваща среда, но и също да припомнят за нейните функции и колективното благосъстояние.

Инсталацията НЕПИТЕЙНА ВОДА на Валентина Шарра (Италия - България), използва бетонен фонтан, построен и никога неизползван като източник на вода в Прослав, за да ни накара да преосмислим връзката си с пластмасата и водата във време, когато устойчивостта се е превърнала в международна грижа.

С ФРАГМЕНТИ ОТ ТРОТОАР Албена Баева изследва визуалния, историческия и културния контекст на тротоарните настилки на кварталите „Прослав“ и „Тракия“ в Пловдив. Малък участък от тротоара във всеки от двата квартала е заснет и превърнат в скулптура посредством фотограметрия. Асфалтов фрагмент от тротоара в ж.р. „Тракия“ се озова в квартал „Прослав“ и обратно, участък от счупени плочки от „Прослав“ е поставен в квартал „Тракия“.

ИГРА 2.0 на Илияна Кънчева е копие на емблематичната скулптура „Игра“ на Любомир Далчев от 1961 г., но с обърнато съдържание. Плосък, пикселизиран, обектът насочва вниманието към пустеещите междублокови пространства на панелните комплекси в ж.р. Тракия, чието социално предназначение липсва, липсва и детската игра навън, която вече се случва пред екрана на компютъра.

Василена Ганковска заличава графити и надписи с обидно, расистко и сексистко съдържание върху детска градина в Тракия, които могат да отключат чувство на несигурност и дори усещане за конкретна заплаха. Тя ги замества с приятелски и инклузивни послания и картини, които нарича ГРАДСКИ НАМЕСИ.

Стела Василева си играе с цветовете и светлината, за да преобърне представите ни за форма, цвят и ритъм на отраженията. СВЕТЛИНИТЕ НА ГРАДА трансформира пасарелката в кв. Прослав, с помощта на LED осветление, и има за цел да въздейства на интуитивно ниво върху личното усещане за заобикалящата ни среда.

ПАСАЖ на Ина Валентинова превръща бетонния пасаж на гара Прослав в едно цветно пространство и го оживява. Сивите бетонни панели заплашително карат хората да ги подминат с бързи крачки, гарите натъжават вместо да ни карат да мислим за приключенията, които ни носят пътуванията.

Оливия Михалтяну (Румъния) прави снимки в публичното пространство, използвайки стара фотографска техника, с помощта на мобилна фотолаборатория, инсталирана на различни места в кварталите. ПРЯКО ЕКСПОНИРАНЕ сближава публика и автор, разкрива постоянното развитие и съзряване на града, но и поставя под въпрос повсеместната практика за видеонаблюдение и лицево разпознаване на индивидите в днешното общество.

ЖЕНИ ВИЗИОНЕРКИ на СимонеГилгес (Германия) се занимава с отсъствието на образа на жената от историческото наследство и сред паметниците на значими исторически личности. Портретната ѝ фотография е инструмент да овласти и покаже съвременни жени с постижения, като настоява върху необходимостта от равноправие, без значение от произход, пол, раса, социална класа, сексуалност или религия.

Документалният анализ, на който се основават артистичните намеси, е следствиеотактивното участие  на жителите на двата квартала в процеса на преосмисляне на града. През лятото на 2018 г. те участваха в т. нар. „изследователски разходки“ - иновативен инструмент за овластяване на местни общности, разработен от международната неправителствена организация Womenability, базирана в Париж. В партньорство с Български фонд за жените те добавиха Пловдив към още 25 града по света, в които са се провеждали такива разходки, но за първи път техният метод не само идентифицира проблемите, а с помощта на художничките, предлага и възможни решения.
Намесите бяха официално открити на 4 юли 2019 г. Любопитната публика се срещна лично с авторките на творбите, научи повече за метода от Одри Ноелтнер, директор на Womenability, и поговори с кураторкитеИвана Ненчева и Наталия Ленцвъзможни ли са нови идеи за града, как предоговаряме обществените пространства, в полза на чии интереси са тези преговори и доколко всички ние припознаваме ролята си на движеща сила за бъдещото развитие, за да бъде превърнат Пловдив в истински приобщаващ, безопасен и устойчив град.