Ремонтът или както претенциозно го наричат от градската управа – ревитализирането на площад „Централен“ се превърна в поредната сапунена драма на отиващия си управленски мандат. След три години забавяне по всички възможни фронтове, след безкрайните оправдания на общината, че подобни обекти се реализират бавно, защото са за десетилетия напред и гражданите трябва търпеливо да изчакат, най-отговорно заявявам, че дългото чакане просто не си струваше. Някакъв ремонт се случва, но той не може да се нарече съживяване. Напротив. От място, което имаше свое специфично излъчване, сега площадът се превръща в огромно празно пространство, застлано с грозна настилка, която го прави още по-сиво и потискащо. И бутафорно на вид. Защото, в момента, визуализацията на древната археология, характерните римски колони се изливат буквално от бетон и арматура. Това ли си представяме, когато казваме „Пловдив - древен и вечен“??? С бетон и арматура подменят 17 века история. Създаването на такъв безвкусен и евтин декор в центъра на Пловдив е напълно неприемливо. За съжаление, общината повтаря този опасен рецидив, подобни намерения имаше и за „ревитализирането“ на  древните останки по Небет тепе.
Пловдивчани искаха нещо съвсем друго. Мястото да бъде ново, свежо и с много повече зеленина отпреди. И освен да си направим „тегела“ - любимата пловдивска разходка, да можем да поседнем, да поговорим с приятели, да отморим, да прекараме приятно и забавно част от свободното си време. На ремонтирания площад „Централен“ нищо от това няма да е възможно. Вместо да получат нови възможности, пловдивчани ще загубят любимата си Главна улица, защото малките островчета зеленина са премахнати напълно. А трябваше да бъдат създадени още кътове с пейки и дървета. Но сега се оформя една огромна и празна площ, без никаква естествена и дори изкуствена сянка, която през по-голямата част от деня ще бъде неизползваема и дори опасна за хората, особено при летните температури. Това не е резултатът, който пловдивчани очакваха да получат след въпросния скъп ремонт.
Причината за тази сериозна несполука е липсата на одобрен от Общинския съвет на Пловдив проект за строителните дейности. Така общинското управление направо уби идеята за съживяването на площада. И сега го превръща в една огромна бетонна фурна, опасна за преминаващите хора, празно пространство, без никаква функционалност и архитектурна ценност. Наивно е да се мисли, че предвижданото разполагане на кафенета и чадъри в една малка част ще създаде сянка и ще социализира бетонната празнина. Очевадно е, че това няма да се случи. Правилното решение беше още повече зеленина, кътове за сядане и отмора и поне няколко модерни водни площи, който да отнемат топлината.  
И се питам, след като решиха да покрият площада с неприветливите сиви и потискащи плочи, защо не им дойде на ум да наредят на тяхно място извадените от булевардите павета, които поне щяха да спестят средства и да внесат повече дух и излъчване, характерни за Пловдив.