Радка Димитрова и издателят проф. д-р Димитър Димитров ще представят днес  книгата "Духът е воля". Тя е разказ за 88 преуспели българи - хора със специални потребности.  Начало - 17 часа, място - Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, аудитория 7. Адресът е бул. "Дунав" 78. Събитието е отворено.
Книга за невидимите хора

Те са тук. Но най-често не ги виждаме. Те са невидимите хора. И проблемът не е в нашите очи. А в това, че не правим достатъчно, за да ги видим. Защото имат специални потребности - не виждат, не чуват, не могат да се движат сами. Няма как да ни кажат: ние сме тук. Ако имаха достъп до всичко, до което ние „нормалните“ имаме, щяха да са повече сред нас. И щедро да ни дадат от волята си за живот. Ето за тези хора Радка Димитрова е написала своята книга. Осемдесет и осем съдби, събрани под заглавието „Духът е воля“ на академичното издателство „Талант“ ще бъдат представени във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив. Тя е третата част от поредицата „Личностна енциклопедия“. За издателя проф. д-р Димитър Димитров – президент на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите книгата „Духът е воля“ е усилие да постигнем поне малка промяна в българския манталитет. Неговите три компонента са известни – завист, хленчене, вредителство, казва проф. Димитров. „В книгата „Духът е воля“ посланието е още по-внушително. Всички герои в нея са подложени на някакво Божие изпитание. Но те не хленчат. Те се въоръжават с желязна воля, извисяват духа си над изпитанието и там високо достиган своето щастие. Нека са благословени тези наши учители по стоицизъм, воля и дух.“ - благодари професорът.

= 88 съдби =

В книгата Радка Димитрова разказва за съдбите на 88 българи, които са постигнали много. Въпреки трудностите. Един от тях – Йордан Георгиев. Той е автор и водещ на предаването за театър „Без маски“ по радио „Алма матер“; магистър по право, бакалавър по журналистика, завършва магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“, докторант в НАТФИЗ; автор на книги. На 4 години той загубва зрението си вследствие на болест. Ето какво казва той за работата си: „Радиото е най-магичната медия – медията на мечтателите. При нея, слушайки само един глас или мелодия, човек е в състояние да нарисува и оживи във въображението си цели нови светове, които често с оказват много по-красиви и интересни за населяване от реалността навън. Работата ми дава усещане за свобода, за истински адреналин, помага ми да се чувствам пълноценен и полезен член на обществото. Моля се работата ми никога да не се превърне в рутина, никога да не спра да изпитвам онова вълнение в стомаха, онова пресъхване на гърлото секунди преди ефир. Ако това се случи, най-добре ще бъде да сменя професията си и да се занимавам с нещо друго.“