Проф. д-р Иван Дечев един от най-известните и уважавани лекари не само в Пловдив, а и в цялата страна.  Завършва във ВМИ - Пловдив. От 1980 г. работи като уролог и от 2010 г. е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ "Св. Георги".  Става  ръководител на Катедра по урология и обща медицина при Медицински факултет и директор на Департамент по езиково и специализирано обучение (ДЕСО) при Медицински университет  - Пловдив през 2016 г. Придобил е две специалности - по урология и онкология, и диплома по обществено здраве и здравен мениджмънт. Хабилитира се за доцент през 2008 г. и за професор през 2013 г. Той е републикански консултант по урология и председател на Първи онкологичен комитет за лечение на солидни тумори към УМБАЛ „Св. Георги”. Има над 300 научни съобщения и публикации. На церемонията  за връчване на наградите "Лекар на годината 2019", организирана от Българския лекарски съюз, проф. д-р Иван Дечев бе отличен на национално ниво в категорията „Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалността”. Освен това бе отличен с почетен знак и грамота и на регионално ниво с „Отличен лекар от Регионалната колегия на Български лекарски съюз” като лекар на 2019 г. Само няколко дни след като бе награден,  проф. д-р Иван Дечев замина за Казахстан заедно с още шестима лекари  от Клиниката по урология в УМБАЛ "Св. Георги" за   участие в Централноазиатски конгрес по урология.

- Проф. Дечев, как приемате признанието от вашите колеги?

- Много съм щастлив и горд от тези призове. Те са много  висока оценка за моята дълга професионална и преподавателска кариера.  Приемам  ги с благодарност.

 - Кариерата ви е тясно свързана с УМБАЛ "Свети Георги" и с Медицинския университет. Каква е вашата равносметка?

 -Не съм дел​ил Университетската болница и Медицинския университет. Те бяха едно цяло до 2000 година.  В тях е преминал целият ми професионален път.  Много харесвам работата ми на лекар и я върша с голям​о желание. Трудностите и динамиката в нашата работа са сериозни, но това ни стимулира допълнително да я вършим на ниво. Преминал  съм последователно през  всички академични длъжности в медицината - от асистент до професор. Това  е резултат на много труд и усилия. Харесвам си ежедневието - и на лекар, и на преподавател.  Най-щастлив съм обаче, когато  изходът от заболяването на пациента е благоприятен. Няма по-голямо удовлетворение от това да видиш радостта и признателността на човека, когато е излекуван. Радва ме и  отношение на студентите, на специализантите, които ме наричат свой учител.

 -Разкажете за някои от новостите, които сте внедрили  в клиничната практика.

 -В последно време се занимавам най-много с клиничната андрология и мъжкия инфертилитет. Казвам смело,  че съм национална величина в хирургията на рака на половия член, заради това към мен се обръщат  болни от цялата страна. Клиниката, на която имам честта и привилегията да съм ръководител, може с пълно основание да бъде определена като център за хирургично лечение на рака на половия член. Вече не зная колко много са специализантите и специалистите минали през нея. Те не са само от България, а и от Гърция и други държави. Младите колеги, които обучихме, вече са добри специалисти в своите страни. Под мое ръководство 7 докторанти  защитиха  дисертация и получиха  образователна и научна степен.

-Спомняте ли си интересни случаи от вашата дейност?

-Те са много. Няма да забравя драматичния случай с  футболист от Карлово. По време на мач е бил ритнат силно ​в  дясната лумбална област. Прилошава му, излиза от т​ерена и се  прибира вкъщи. Там обаче  състоянието  му се влошава.  Отива в местната болница, където на  скенер се вижда, че има огромен животозастрашаващ кръвоизлив. Колегите го транспортираха по най-бързия начин в нашата клиника.  Аз бях водещ екипа.  Отстранихме бързо разкъсания бъбрек.  Състоянието му се стабилизира и той бе изписан в добро здрава. Надявам се да е  щастлив, да има пълноценен семеен живот  и да му се радва.

 - Лишихте ли се от нещо в личен план за сметка на професията?
 -Не смятам, че съм пропуснал нещо. Водя пълнокръвен личен живот и съм успявал да намеря приемлив за мен баланс между него и практическата работа.

 - Как се промени лекарската професия през годините?  

 -Специално за мен се промени с това, че вървейки нагоре по  йерархията, нараснаха  отговорностите. В пряката си лечебна работа отговарям за персонал от 50 души. Стремя се да изграждам  специфичен подход към всеки член на колектива и смятам, че съм един от обичаните началници.

 -На  какво ниво е урологията в България?

- Урологията у нас е на много високо ниво. Ние трябва да имаме самочувствие на специалисти в сравнение с другите европейски държави. Няма съвременен и иновативен метод, който да не се прилага в България. Използваме инвазивни методи за лечение на бъбречнокаменната болест, извършват се лапароскопски, робот-асистирани операции, в ежедневната практика широко приложение намират и лазерите. Българският пациент  получава  професионална помощ на високо ниво.

 -Състоянието на общата медицина у нас на какво ниво е?

 -Досегът ми с общата медицина от няколко години е от няколко години и ми носи удовлетворение. Не съм смятал в теоретичен план колко интересна и многолика е  тя. Общата медицина е  един уникален синтез от всички медицински познания, получени през годин​ите. В Катедрата по урология и обща медицина на Медицинския университет се провеждат различни курсове, включително и Основен курс по обща медицина. За съжаление броят на желаещите да специализират обща медицина в България намалява. Тази специалност е непривлекателна на този етап за младите. Трябва да анализираме защо е така и да привлечем младежите към нея.

-Има ли нещо, което ви пречи в работата?

 Не, няма какво.  Аз със консенсусна личност. Мога да работя в екип и да решавам проблемите, които зависят от мен. От ръководството на болницата също винаги съм имал изключителна съпричастност при разрешаване на проблеми и при задоволяване нуждите на клиниката. Така че съвсем честно мога да кажа, че административни проблеми в работата нямам.

 -Какво искате да запомнят от вас  пациентите, студентите и специализантите?

-Като лекар винаги съм бил много  внимателен към пациентите. Човек с болка, когато се е обърнал към теб, трябва  да получи вежливо и топло отношение. Всички, които учат медицина, са длъжни да са отзивчиви към проблемите на страдащите. За мен сериозната теоретична подготовка е изключително важна. Харесвам подход, който да бъде съчетание между богат клиничен опит, съобразен с най-добрите научни доказателства. За да може човек да вз​еме решение за извършване на дадена лечебна или диагностична процедура, то трябва да почива на най-добрите медицински доказателства, даже и за конкретния пациент. Пък и опитът ми показва, че лекари, които практикуват медицина, базирана на доказателства, са защитени от закона. Може би от всичко, което казах, излиза, че в нашата работа има основно аплодисменти. Не. Има и много моменти на тъга и разочарование, когато се окажем безпомощни. Ние не можем да даряваме живот, но можем да възвръщаме хората към живота.  Щастливи съм и от признанието на моите студенти. След двете награди един  тях написа: „Професоре, гордея се, че съм бил ваш студент. Урологията е изкуство и вие сте гуруто в нея”.