За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2472 лева месечно. От началото на годината общата стойност на издръжката на човек се е повишила с 63 лв. и достига средно 618, 15 лв. Това показва изследването на КНСБ на потребителските цени и нужните средства за издръжка за третото тримесечие на годината, огласено днес от президента на конфедерацията Пламен Димитров и изследователя от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Виолета Иванова.
Парите са необходимите за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно домакинство.
Конкретно за София издръжката на живот за четиричленно домакинство е 3259 лева, а за човек от домакинство - 815 лева и надхвърля средните нива на издръжка за страната с 31,8 на сто, обяви Димитрова.
Като цяло нарастването на издръжката на живот се дължи на поскъпването на хранителните стоки, които от началото на годината следват възходящ тренд и през септември достигат ръст от 4,4% на годишна база. По-силно изразено нарастване се наблюдава при основни хранителни продукти, при това с висок дял в потребителската кошница. На годишна база забележим ръст се очертава при хляба - с 8,1%, месни продукти с 8,2%, млека с 4,9%. Тук влияние оказват фактори като нарастването на международните цени при зърнените култури, на цените на свинското месо заради кризата с африканската чума и намаляващата българска селскостопанска продукция, която не задоволява търсенето на пазара.
При нехранителните стоки и услуги нарастването на тримесечна база е с 0,8%, но на годишна база достига до 2,7%. Тук основният фактор е поскъпването на цените на енергоносителите от 1 юли. Цените на тока за бита и малките фирми се увеличат средно с 2,9%, а на парното и топлата вода с 3,53% средно за страната. Поетапното увеличение на топлоенергията, след втората половина на 2018 г. до сега, доведе до ръст от 13%, което поставя пред сериозно изпитание преобладаващата част от българските домакинства, ползващи услугите на топлофикационните дружества.
На този фон очакваното продължаващо увеличение на разходите за хранителни стоки, както и увеличение на цените на електроенергията през 2020г. са предпоставка за нарастване на дела на енергийната бедност и задълбочаване на социалните неравенства, сочи анализът. Данните на Евростат показват, че 33,7% от населението у нас не може да поддържа домовете си достатъчно топли, при средни нива за ЕС от 7,4%.
За покриване на общата стойност на необходимите средства за нормална издръжка за четиричленно домакинство за страна, трябва нетният размер на работната заплата, която получават двамата възрастни от този тип домакинство, да бъде не по-нисък от 1236 лева за всеки от тях (бруто 1593 лева), при условие, че двамата възрастни са заети и заплатата е единствен източник на доходи. За София нетната средна работна заплата трябва да бъде не по-ниска от 1629 лева, за да се осигурят необходимите средства за издръжка.
72,5 на сто от домакинствата в България живеят с общ доход на човек под необходимите средства за издръжка на живот, като в тази група са и голяма част от възрастните хора. Тези, които получават пенсии под прага на бедността, са около 1, 323 млн. Затова настояхме минималната пенсия за стаж и възраст за стане 250 лв., далеч преди обявеното намерение на управляващите миналата седмица, обясни Пламен Димитров.
Продължава и тенденцията на силно изразена поляризация на доходите. КНСБ ще настоява за изпреварващ ръст на минималната работна заплата. Тя трябва да стане 50% от средната за страната. Димитров напомни, че това съотношение ще залегне и в подготвяната нова европейска рамкова директива за минималната заплата. С повишаването на минималната заплата до 610 лв. през 2020 г. нивата й ще достигнат 43 на сто от средната за България, което е далеч от тези 50%, обясни Димитров.
КНСБ настоява за последователен 15-процентен годишен номинален ръст на заплатите, за да достигнем до 2022 г. 60% от средноевропейското ниво на БВП и на доходите, както и за увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 380 на 415 лева.
За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2472 лева месечно. От началото на годината общата стойност на издръжката на човек се е повишила с 63 лв. и достига средно 618, 15 лв. Това показва изследването на КНСБ на потребителските цени и нужните средства за издръжка за третото тримесечие на годината, огласено днес от президента на конфедерацията Пламен Димитров и изследователя от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Виолета Иванова.
Парите са необходимите за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно домакинство.
Конкретно за София издръжката на живот за четиричленно домакинство е 3259 лева, а за човек от домакинство - 815 лева и надхвърля средните нива на издръжка за страната с 31,8 на сто, обяви Димитрова.
Като цяло нарастването на издръжката на живот се дължи на поскъпването на хранителните стоки, които от началото на годината следват възходящ тренд и през септември достигат ръст от 4,4% на годишна база. По-силно изразено нарастване се наблюдава при основни хранителни продукти, при това с висок дял в потребителската кошница. На годишна база забележим ръст се очертава при хляба - с 8,1%, месни продукти с 8,2%, млека с 4,9%. Тук влияние оказват фактори като нарастването на международните цени при зърнените култури, на цените на свинското месо заради кризата с африканската чума и намаляващата българска селскостопанска продукция, която не задоволява търсенето на пазара.
При нехранителните стоки и услуги нарастването на тримесечна база е с 0,8%, но на годишна база достига до 2,7%. Тук основният фактор е поскъпването на цените на енергоносителите от 1 юли. Цените на тока за бита и малките фирми се увеличат средно с 2,9%, а на парното и топлата вода с 3,53% средно за страната. Поетапното увеличение на топлоенергията, след втората половина на 2018 г. до сега, доведе до ръст от 13%, което поставя пред сериозно изпитание преобладаващата част от българските домакинства, ползващи услугите на топлофикационните дружества.
На този фон очакваното продължаващо увеличение на разходите за хранителни стоки, както и увеличение на цените на електроенергията през 2020г. са предпоставка за нарастване на дела на енергийната бедност и задълбочаване на социалните неравенства, сочи анализът. Данните на Евростат показват, че 33,7% от населението у нас не може да поддържа домовете си достатъчно топли, при средни нива за ЕС от 7,4%.
За покриване на общата стойност на необходимите средства за нормална издръжка за четиричленно домакинство за страна, трябва нетният размер на работната заплата, която получават двамата възрастни от този тип домакинство, да бъде не по-нисък от 1236 лева за всеки от тях (бруто 1593 лева), при условие, че двамата възрастни са заети и заплатата е единствен източник на доходи. За София нетната средна работна заплата трябва да бъде не по-ниска от 1629 лева, за да се осигурят необходимите средства за издръжка.
72,5 на сто от домакинствата в България живеят с общ доход на човек под необходимите средства за издръжка на живот, като в тази група са и голяма част от възрастните хора. Тези, които получават пенсии под прага на бедността, са около 1, 323 млн. Затова настояхме минималната пенсия за стаж и възраст за стане 250 лв., далеч преди обявеното намерение на управляващите миналата седмица, обясни Пламен Димитров.
Продължава и тенденцията на силно изразена поляризация на доходите. КНСБ ще настоява за изпреварващ ръст на минималната работна заплата. Тя трябва да стане 50% от средната за страната. Димитров напомни, че това съотношение ще залегне и в подготвяната нова европейска рамкова директива за минималната заплата. С повишаването на минималната заплата до 610 лв. през 2020 г. нивата й ще достигнат 43 на сто от средната за България, което е далеч от тези 50%, обясни Димитров.
КНСБ настоява за последователен 15-процентен годишен номинален ръст на заплатите, за да достигнем до 2022 г. 60% от средноевропейското ниво на БВП и на доходите, както и за увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 380 на 415 лева.