На 19.11.2019 г. Комисията за финансов надзор  обяви в прессъобщение до медиите, че проектът на Наредба по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането и предложението за модел на системата „Бонус-малус“ вече са подготвени за стартиране на обществено обсъждане. Отговорни за проекта са три институции: Комисията за финансов надзор ( КФН), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В процеса на изработване активно се включи и Държавната агенция за пътна безопасност.

Поради високия обществен интерес, КФН, като основен водещ в съставянето на системата „Бонус-малус", е публикувала на интернет страницата си проекта на Наредба за системата „бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно с мотивите към нея, както и проект за последващи промени в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, които представят цялостно модела на функционирането  на бъдещата система (https://www.fsc.bg/bg/normativna-uredba/obshtestveni-konsultatsii/bonus-malus-2019/).

КФН използва механизма за обществено обсъждане, за да бъде извършено задълбочено проучване на обществената реакция и за да даде възможност на всички заинтересовани страни да вземат отношение по предложената система „Бонус-малус“.

Предстои направените предложения и коментари да се обсъдят от КФН, МВР и МТИТС и тогава, след коледните и новогодишни празнични дни, в началото на следващата година, окончателният проект на Наредбата за системата „Бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се публикува на Портала за обществени консултации и интернет страниците на трите институции за стартиране на законоустановения срок за едномесечно обществено обсъждане.

Приемането от КФН, МВР и МТИТС на Наредбата за системата „бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите  може да се осъществи едва след изтичането на посочения срок и обнародването ѝ в Държавен вестник, което се очаква да се осъществи не по-рано от месец март 2020 г.

В допълнение на каналите за събиране на общественото мнение, на 03 декември се състоя и експертно обсъждане във Висшето училище за застраховане и финанси (ВУЗФ), на което присъстваха Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българска асоциация на пострадали при катастрофи, Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”, „Институт за пътна безопасност“, Гаранционен фонд, представители на МВР и на МТИТС. По време на обсъждането, в изключително ползотворен дух, експертите затвърдиха подкрепата си към модела, като представиха и конструктивни и сериозно аргументирани предложения за подобрения в системата „Бонус-малус“.  

Всички страни се обединиха около основната цел, че трябва да се внедряват нови инструменти за намаляване на броя на жертвите на пътя в България. От началото на 2019 г. до края на октомври, според данните на МВР, катастрофите са над 5000, като  при тях загиналите са близо 500 души, а ранените са повече от 6800.

През 2018 г. в страната са регистрирани 6684 тежки пътнотранспортни произшествия (ТПТП), при които са загинали 611 и са ранени 8466, от които 6478 леко и 1988 тежко.

България е и на първо място в ЕС по брой загинали при катастрофи с леки автомобили на 1 милион жители. Това показва анализ на Евростат за тенденцията със злополуките на пътя с фатален край през 2017 г.

Характеристиката на фаталните инциденти при отделните категории превозни средства показва, че България се нарежда с най-висок дял смъртност в категорията на леките автомобили - 64 смъртни случая на милион жители. Това е почти шест пъти повече от най-ниското съотношение в Малта - 11. Средният показател за ЕС е 23 смъртни случая на 1 милион при категорията леки автомобили.

По данни на МВР за периода 2011-2017 г. при ПТП с челен сблъсък са загинали 910 души, а ранените са 6995, като по-голямата част от пострадалите нямат никаква вина за катастрофата.

Фокусът на системата „Бонус-малус“ в глобален план е върху стимулиране на отговорно поведение на пътя на водачите и върху ангажиментите на собственици на МПС. Целта на „Бонус-малус“ е да  коригира в дългосрочен план поведението на участниците на пътя, да промени нагласата на мислене при шофиране и да засили вниманието към спазването на правилата за движение. Системата „Бонус-малус“ поставя акцент върху пряката връзка между поведението на водачите на пътя, спазването на отговорностите на собствениците на МПС и нивата на пътен травматизъм в България.

„Бонус-малус“ има за цел да стимулира добросъвестните водачи, чиято застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ ще намалява и да санкционира рисковите водачи чрез заплащане на по-висока застрахователна премия, определена на база на рисковото им поведение.