Митът, че кметът трябва да е близо до властта, за да има пари за града, е разбит. Това заявиха от Демократична България и представиха своите аргументи.

Вчера – 18 декември, кметът на Пловдив Здравко Димитров ни  покани на извънредна среща представители на политически представителните групи в Общинския съвет в Пловдив. Тема на срещата бе кредитната линия, предлагана от Европейската инвестиционна банка, с лимит 120 млн. лева.
Бе поискано да дадем мандат на заместник-кмета по икономическите въпроси да води преговори с Европейската инвестиционна банка по условията на кредитната линия. Само мандат за преговори, не и за подписване на договор засега.
Ние от Демократична България не възразяваме да се даде мандат за преговори по условията, като стремежът следва да е да се постигнат най-добри такива, с едно голямо НО обаче. Когато дойде моментът за подписване на договор, с който Пловдив ще поеме дълг от 120 млн.лв., няма как да подкрепим това, при сегашната фактическа обстановка:
-    Липсва мандатна програма на новия кмет;
-    Липсва стратегия – план за развитие на община Пловдив (Интегрираният план за градско възстановяване и развитие приключва през 2020 година);
-    Не се използват възможностите за държавно финансиране, което не е дългово;
-    Не се използват възможностите за съфинансиране с европейски средства;
-    Липсва воля за реформа на администрацията и общинската икономика, от където може да се спести огромен финансов ресурс;
-    Липсва анализ на ползите и на източника за финансиране на разходите по обслужване на дълга.
На база на горното изводът е, че се прибягва до най-лесния източник на средства, който обаче е рисков за финансовото състояние на града ни в следващите 25 години.
Ние считаме, че преди да се прибегне до заемните средства, е редно да се реформират общинската икономика и администрацията, за да се калкулира ефективно какви пари ще се спестят от тези огромни пера в бюджета, които днес се харчат основно за партийни назначения. Такава воля от властта до момента не виждаме.
Важно е да се отбележат и следните два детайла:
1.    Изброените обекти, за които биха се ползвали тези средства, са разширения на улици, пробиви, надлези и друга подобна градска инфраструктура общо за около 200 – 300 млн.лв. Т.е. това са разходи, които биха могли да получат държавно финансиране поетапно. Очевидно е обаче след поредното пропускане на Пловдив в списъка с градовете, получаващите финансиране за капиталови разходи, че дали кметът е близо до властта, или не няма никакво значение и трябва да се справяме с добро менажиране на наличните ресурси.
2.    Друго голямо перо, по което се предвижда да се използва кредитната линия, е за разплащане по сключени договори на обща стойност около 50 млн. лева. Категорично позицията ни е, че е недопустимо да се използва кредитната линия за покриване на текущи дефицити в бюджета.
Поради всичко изложено по-горе изразяваме своите опасения, че този иначе изгоден кредит (1 % фиксирана лихва за целия период) ще бъде използван без стратегия, на парче и оттам неефективно. А когато се сключи договорът и се „завърти колелото“ без ясно определената визия преди сключването му, харченето ще е хаотично, въпреки санкцията на Общинския съвет за всеки отделен обект.