Изпълнителният директор на Българската агенция за Безопасност на храните (БАБХ) проф. Паскал Желязков даде интервю пред нейния сайт. В него той очерта, проблемите с които БАБХ се бори и как смята да ге решим

- Господин Желязков, покрай празниците има по-активно пазаруване. Как следи БАБХ за безопасността на продуктите?

-Наскоро бе професионалният празник на ветеринарните лекари в България. По този повод искам да поздравя всички колеги. Всяко едно начинание в животновъдството, което протича без участието на ветеринарната медицина, е обречено на провал. Ветеринарни лекари участват в много дейности, като се започне от производството на суровини - мляко, месо, контролът върху зеленчуците и т.н. Под наш контрол са преработката, съхранението в складовете и търговията с тях, както и износа, вноса и движението на живи животни. Контролираме и ресторантите и туристическите обекти. От 9 декември до 15 март например ще има засилени проверки по зимните курорти.

- За какво следи агенцията?

-За всичко - от доставките на храни през съхранението им както и   местата, където се приготвят храни. Ще следим за такива с изтекъл срок на годност и дали храни, предлагани предния ден не се предлагат и на следващия. Все пак имат срок на годност. А не смятам, че трябва да се консумира храна, която е била предлагана предходните дни.

- Продължавате ли да следите и лавките и местата за хранене в детски градини и училища?

-Детските градини и училищата са под постоянен контрол. Някои използват кетърингови фирми, други имат собствени кухни. Храните трябва да са от източници, одобрени от нашите колеги и да спазват стандартите, които са разписани. Традиционно по-засилени са проверките преди началото на учебната година. Не можем да разрешим на училищни столове да започнат работа без да сме ги проверили - какви продукти са заредили, каква е хигиената, здравните документи на работещите в тях. Те имат здравни книжки, заверени от Районните здравни инспекции по места, а ние следим заверката е да бъде актуална. Тези книжки се заверяват на 6 месеца, за този срок човек може да се зарази с болести. Имаше случаи на заразени храни именно от болни служители. Извършваме проверки и по сигнали, включително и в учебните заведения и детски градини.

-Предлагат ли се още от забранените продукти в училищата - чипсове, тези с вложено палмово масло и т.н.?

-Ние контролираме продуктите с палмови масла, чипсове, газирани напитки, които не би трябвало да се предлагат на учениците. В зависимост от нарушението се пристъпва към изземане и унищожаване на храните, които са негодни за консумация. Служители на агенцията правят предписания и издават Актове за установените административни нарушения (АУАН). Не зная на каква стойност възлизат сумите от събраните средства от издадените АУАН, но зная за издадени АУАН, които все още не са събрани, същите са в рамките на около 560 000 лв.

- Темата за салмонелата отново излезе на дневен ред през последните седмици. Каква е ситуацията в момента?

-БАБХ изпълнява няколко мониторингови програми по салмонелозата при птиците. Те са при бройлерите, при кокошки носачките, пуйките и се плащат от държавата. Изпълнението на тези мониторингови програми е на постоянен мониторинг от ЕК.

До края на септември агенцията е изследвала 4659 проби за салмонела от планираните близо 7000 и 308 проби извън плана. Самите оператори са задължени да извършват и самоконтрол. В тези близо 5000 проби сме установили 135 изолата, от които само 37 са от трупчета на бройлери от кланици. От тях 7 са от двата щама, които са патогенни за хората. Другите случаи са от други типове салмонели.

Контролът над салмонелата е тотален, именно за да не установяваме салмонели в пилетата бройлери и яйцата за консумация. Как го правим? Първо - контролираме храната за птиците. Когато установим наличие на салмонели в готовите храни за птици се провежда изследване на продуктите, от които се произвеждат – рибни брашна, соев шрот и т.н

Всички салмонели, които са установени в лаборатории в старана била то държавни или частни, се изпращат в Националната референтна лаборатория и тя типизира вида. Когато се потвърди или отхвърли установената саламонела в проба, дошла от другите лаборатории в референтната, чак тогава имаме диагноза.

Под постоянен контрол са кокошките, които ще дават яйца. Изследват се и самите инкубатори, понякога яйцата при люпенето се пръсват и замърсяват. След като се излюпят пиленцата, които ще стават кокошки за яйца, се изследват, на всеки 4 седмици. Бройлерите се изследват 21 дни преди да отидат на кланица, а и в самите кланици. Виждате, че контролът над салмонелата е тотален, за да не попадат салмонелите в крайните продукти. Ако откриваме салмонели в яйцата за консумация или в пилетата бройлери, то тогава ние сме се провалили в предварителния контрол.

- Нотификации в системата за ранно известяване на риска по хранителната верига има от юни, защо чак сега има реакция?

- В една партида от 100 тона птици никога не са заразени всички, в нея може да е имало една птица и проверяващите да са взели проба от нея. Не може да се говори за 100 тона заразени птици. Ако проба покаже, че има салмонела, ние не вземаме втора, нямаме право - защото най-вероятно се попада на чисти птици и тогава - какво пускаме ли я за консумация след като сме установили, че в партидата има и замърсени птици. Не, нали?!  Насочваме цялата пратка за унищожаване. В публичното пространство беше съобщено, че има 500 случая на заболели от салмонела хора. БАБХ не е във всеки дом, тя не може да контролира всеки какво е консумирал. Ние отговаряме за хранителни взривове, а не за всеки отделен случай. И все пак, по нормативна уредба следва БАБХ да бъде уведомена за тези случаи.

Ако се отглеждат птици в домашния двор и там има заразени яйца, как се очаква агенцията да извърши контрол? Салмонелите най-често се пренасят с гризачи. Ние се стремим да контролираме всички животни, които участват в хранителната верига. Например при кравите пробата за бруцелоза се прави веднъж годишно, но какво може да се случи извън този период? Нашият апел е да не се вземат храни от нерегламентирани източници.

- Но БАБХ е част от системата за ранно известяване и би трябвало да реагира при всеки подобен сигнал, както и да сигнализира, ако установи нередности.

- В ЕС стоките се движат с търговски документи. Страните членки дават здравни гаранции и ние трябва да им вярваме. Същите гаранции даваме и ние. Например - купуват се пилета от Пазарджик, за да се продават в Бургас. Те трябва да са проверени още в Пазарджик и този, който го е направил, трябва да гарантира, че птиците са здрави. Ако обаче потребител попадне на заразена птица, ние сме длъжни да сигнализираме в системата за ранно съобщаване. Тръгва пратка от Полша за България, до този момент полските колеги не са видели нещо притеснително. По-късно обаче някоя страна членка или пък полските колеги са направили допълнителна проверка, в която установяват наличие на салмонели. Системата се задейства веднага и в държавите, където е стигнало месото, се реагира.

Минало е обаче време, докато пратката влезе в България и ние получим нотификация по системата за ранно съобщаване. Агенцията действа веднага. Нямало е случай да получим сигнал и да не се задействаме. Понякога обаче е минало време от доставката до получаване на нотификацията и изобщо не можем да намерим такава храна. Агенцията не е проспала нищо, това са неверни твърдения.

- Някои специалисти апелираха вниманието да се насочи и към листерията. Какъв е рискът за потребителите?

- Листерията е сериозен причинител на заболяване. През последните години стана актуална. Когато започнах професионалния си път като ветеринарен лекар, се занимавахме с листериите, които причиняват заболявания при селскостопанските животни. Те обикновено се характеризират с нервни признаци, тъй като листерията попада в мозъка - животните се въртят в кръг, падат и т.н. У нас имаше случай със замърсена риба. Но рибата не боледува от листерия. Тя вероятно е попаднала там по време на производството. Проблемът и опасността при листерията е, че тя оцелява и при хладилни условия и може да предизвика смърт. Трябва обаче да се приеме определена инфектираща доза, а и зависи от организма на приемащия и състоянието на имунната система. Децата са по уязвими.

- България е най-активна в системата относно сигналите за плодове и зеленчуци от Турция за наличието на пестициди. Наскоро един от тях - хлорпирифос, бе изцяло забранен в ЕС, ще се отрази ли това на пратките?

- Всеки ден има оплаквания от Турция, че спираме и проверяваме техните камиони и според тях ги бавим. Постоянно искат те да си ги изследват. Няма как да не свършим нашата работа. Ние сме външна граница в ЕС и правим изследвания. Колкото и да протестират нашите съседи, като установим определени съдържания над допустимото, връщаме пратките. В света има милиони препарати, директивата за тях е 850 страници. Науката върви напред и всички химически съединения подлежат на постоянни изследвания и по-строги норми.

- Технически обезпечена ли е БАБХ, за да прави тези изследвания?

Апарати има, но те остаряват. Те имат лимит, до който могат да установяват най-малкото количество. Ще илюстирам. Например преди 10 години нормата за даден химически замърсител е била под 50 микрограма на килограм и ние сме закупили такъв апарат. Науката и технологиите на стоят на едно място. Измислен и направен е нов апарат, който може да открива например 10 микрограма на кг продукти и веднага се въвежда норма от 10 микрограма. Ние с нашите апарати не можем да установяваме с такава точност, обаче ЕК ни задължава да правим изследвания за именно такова количество. Ние искаме такъв апарат, за да можем да изпълним изискванията. Ние не можем да насмогваме да купуваме новата техника, един апарат може да струва 1 млн. лв.

- Ще отмине ли кризата с африканската чума по свинете?

- Ние не сме спирали с действията си в борбата с Африканската чума по свинете. Беше направена промяна в закона, въвеждат се по-строги мерки за биосигурност. Но има ловци, които разфасоват отстреляните прасета веднага и не чакат да излязат резултатите.

Обмисляме да се назначава официален лекар на всеки индустриален комбинат с над 20 000 прасета. Ще идентифицираме прасетата с индивидуални марки, за да няма опити за укриване на болни животни. Агенцията прави каквото трябва, но борбата изисква цялата общественост да се включи. Винаги профилактиката излиза по-евтино, отколкото лечението или унищожаването на животните.

- Какви са очакванията ви за следващото лято? Като че ли всяка година нова болест замества предишната?

- В Турция има чума по дребните преживни животни, в България доскоро нямаше. Направихме ограда срещу незаконната миграция, но се говори, че и през нея минават хора, вкарват се животни, нерегламентирани ваксини или препарати. Можем ли да проверяваме на всеки човек чантата, ако си е купил например литър хлорпирифос? После ще си пръска ябълките и накрая ще ги продаде на пазара като биологично чисти.

- Опасност идва и от Румъния, където има случаи на Нюкясълка болест. Как ще действа БАБХ?

За Нюкясълската болест има ваксина, имаме и програма за прилагането, а също за контрол дали е приложена. Когато дойде птичият грип (птичата инфлуенца, който се счета за истинската чума по птиците) сякаш се забрави за Нюкасълската болест.По същия начин сега вниманието ни е насочено изцяло към Африкансата чума и забравихме за класическата. Но тя е също толкова опасна за прасетата.

- Ще работите ли по-активно върху прозрачността на работата на агенцията, за която търпите известни критики?

- Подготвяме промяна в устройствения правилник, ще създадем специален отдел за комуникация с обществеността и медиите. Всичко, което се случва, ще бъде изнесено и ще е ясно. За да няма спекулации.

- На какъв етап са дълго отлаганите промени в Закона за храните?

- Пречка в частта с водите забави промените. Тя е извадена от закона. Той е готов. В него ще бъдат включени новите регламенти, които влизат в сила относно официалния контрол по храните.