На 6 януари (понеделник) – Св. Богоявление (Йордановден) в 12:00 часа ще се извърши освещаването на бойните знамена пред катедралния храм „ Успение Богородично“, град Пловдив.
В 12:30 часа ще бъде отслужен Велик Богоявленски водосвет пред Водната палата на р. Марица.
Христовата църква празнува деня на светото Богоявление още от зараждането си едно от апостолските постановления призовава вярващите да имат велика почит към деня, в който Господ ни е явил Своята Божественост. Тържественото освещаване на водата се свързва с древната традиция на Йерусалимската църква, която в навечерието на празника започнала да извършва шествие до река Йордан, за да възпомене потапянето на Спасителя в речните води. В ранните християнски времена Богоявленският водосвет е отслужван през нощта срещу празника и е свързван също с освещаването на вода за тайнството кръщение, тъй като тогава много оглашени приемали светото кръщение, подражавайки на самия Син Божий.
През V в. антиохийският патриарх Петър Гнафевс въвежда отслужването на два водосвета един преди празника, т. е. на пети януари, и един на самия празник. С осветената вода били благославяни не само новопокръстените, но и всички християни, които участвали в светата Литургия. И макар водосветът да се превърнал в едно от най-популярните църковни богослужения, само водосветът, отслужван на Богоявление бил удостоен с почетното название “велик”. Защото това е единственият водосвет в годината, който възпоменава великото събитие в човешката история явяването на Бога пред света в трите Му ипостаси, станало при потапянето на Иисус Христос в река Йордан.
Затова и водата, осветена на този празник се нарича “велика светиня”. Вероятно с утвърждаването на християнството в Източната римска империя, по-сетнешната Византия, Великият богоявленски водосвет придобива познатото ни и днес значение на държавен ритуал, който събира на едно място държавната власт, църквата и войската. Образно казано, Богоявленският водосвет е един от ритуалните образи на прокламираната във Византия доктрина на “симфонията” съзвучието между държавната власт и църковната власт. Особено интересен момент в историческото развитие на празника е благославянето на бойните знамена с богоявленската вода.
Превръщането на водосвета във войнски ритуал се свързва с вярването, че осветената от Божията благодат вода очиства човека от греховете и може да прогонва всякакви зли сили, включително и физическите неприятели. Св. ап. Матей пише: “Водата се освещава, за да подкрепя със силата си здравето на човека, да изцелява болестите, демоните да прогонва и всички неприятности да отблъсква.” Затова преди сражения православните армии са благославяни със светена вода с пречистени души воините влизали в боя и вярвали, че имат Божията закрила.