Православната църква чества на Ивановден деня на св. Йоан Кръстител, който кръщава Иисус Христос в река Йордан.

Йоан познава и посочва Христос като Син Божий. Наречен е Предтеча, защото предрича идването на Спасителя на земята.

Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Носи се кравай, месо и вино. Прави се обща трапеза.

Ивановден е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и днес.

В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните.

Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност.

Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и имениците.

Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания, и празнична трапеза.

Какво трябва да има на трапезата?

На масата трябва да има варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено „царя“ на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.

Имен ден празнуват днес Иван, Иванкa, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна. Те са около 350 000.