Пловдивската народна библиотека „Иван Вазов“ се включва в закриващия уикенд с изложба с офортите на Рембранд от колекцията на библиотеката

Офортите на Рембранд от колекцията на Пловдивската народна библиотека
Изложба, 11–12 януари 2020 г.

Събитието е част от програмата по закриване на инициативата Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Изложбата показва техниката на офорта и графичното съвършенство на великия майстор Рембранд  Херменс ван Рейн.
Едно от най-ценните издания, притежавани от Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, е тритомникът, включващ всичките 351 офорта на Рембранд. Съставител на офортите и автор на монография за живота и творчеството на великия майстор е професорът от École de France и забележителен познавач на Рембранд Charles Blanc, член на Académie des sciences и на Académie des Beaux-Arts. Офортите и монографията излизат в чест на 230-годишнината от смъртта на Рембранд. За гравюрите са създадени не малък брой каталози, където всеки от отпечатъците е много грижливо описан. По-известни са: Каталогът от 1859 г. (в два тома), Каталогът от 1873 г. (също в два тома). Тритомникът „Офортите на Рембранд“ от 1880 г. е издаден в тираж само 500 броя в Париж от издателство Quantin, под ръководството на Firmin Delangle.
Притежаваният от НБИВ екземпляр носи №351 и е единствен не само в България, но и на Балканите. Закупен е на 13 март 1883 г. от книжарница Brockhaus, Лайпциг, за 338 златни лева по искане на тогавашния директор на библиотеката Илия Йовчев.
Първият том е теоретично изследване на творчеството на художника и описание на офортите, вариантите и обстоятелствата около тяхното създаване, а вторият и третият включват самите офорти. Много уважавани и изключително богати библиотеки в света не притежават изданието или съхраняват само част от него.
Сред специалистите се срещат различни мнения по отношение на хартията на изданието: според едни, офортите са отпечатани на холандска линеарна хартия с водни знаци, според други – на японска, според трети – на специален вид оризова хартия. Но безспорно е едно – офортите са отпечатани на висококачествена, луксозна хартия, годна да поеме и отрази великолепно Рембрандовите шедьоври.
ОФОРТЪТ(фр. eau-fort, немски – radierung, англ. –  etching)е вид печатна графика. При него изображението първо се разяжда върху метална плоча и след това се отпечатва върху хартия. Рембранд, който е създал около триста офорта, е предпочитал да използва тънки медни плочи.
Гравираната плоча, покрита с плътно прилепнал лист хартия, се прекарва през ръчна офортна преса. Тя притиска хартията към вдлъбнатите линии, така че да поемат мастилото и тогава изображението се появява върху листа обърнато огледално.
Този отпечатък се нарича първо състояние. Ако се налагат промени в плочата, например добавяне на линии, следващият отпечатък се нарича второ състояние и т.н. Повечето от офортите на Рембранд имат повече от едно състояния.
При това той често е правел промените не с помощта на киселина, а с твърда игла направо върху плочата. Тази техника, т.нар. суха игла, дава много тъмни, кадифени линии, благодарение на барбите –неправилни частички метал, оставени при работата върху метала от инструмента, който се използва при гравюрата на метал.
Рембранд също е използвал този инструмент, т.нар. бюрен. Бюренът има V-образен край, с който могат да се изрязват остри линии върху метала. Съчетавайки двете техники, Рембранд е постигнал изключително многообразие от ефекти и градации.