Кръгла маса на тема „Възможности за подобряване дейността на висшите училища в България“ се проведе днес в Университета по хранителни технологии в Пловдив. В нея участие взеха представители на Българската търговско-промишлена палата, на бизнеса, на Камарата на преподавателите от висшето образование, на академичната и научна общност, на проекта "Народните будители и аз" и зам.-областния управител на Пловдив Евелина Апостолова. Сред най-големите проблеми както за висшите училища, така и за бизнеса са малкото студенти и големият брой, напускащи страната, след като се дипломират.
Подобряването на релацията „наука-образование-бизнес“ е не само сложен процес, но и изключително важен за възходящото развитие на страната, каза в приветствието си към гостите ректорът на УХТ проф. Пламен Моллов. В основата на тази релация са българските висши училища и затова подобряването на дейността им е от съществено значение за развитие на нашата нация.
Несъмнено от огромно значение са входящите ресурси и тяхното качество във всяко висше училище, но е важно как преподаватели, студенти, служители, инвестиции, финанси и др. си взаимодействат и в съответното висше училище. Така също е важно какъв е продуктът от горепосочените действия и къде и кой ще се ползва от него, изтъкна той.
Създаване на нови специалности, съобразени с пазара на труда, и изключване на неперспективните, предложи председателят на БТПП Цветан Симеонов. За бизнеса е важно качеството на работната ръка – добри специалисти с възможности за развитие и търсене на иновации. Той посочи, че с работодателските организации, с КНСБ и КТ „Подкрепа“ у нас се обсъждат финансовите механизми за задържане на студентите. Най-добър и лесен ефект може да се постигне с отпускането на студентски заеми с ниска лихва и възможност за опростяване в края на обучителния период. Националната образователна карта в областта на висшето образование да се въведе след обществено обсъждане с ползвателите - около тази идея са се обединили синдикати, работодатели и БТПП.
В хода на кръглата маса председателката на синдикат Висше образование и наука-КНСБ доц. Лиляна Вълчева заяви, че в ход са преговори в бюджет 2020 да бъдат осигурени допълнителни средства за начална заплата на младите асистенти, които са около 6000 души, от 1148 лв.
Висшите училища да започнат да развиват консултантска дейност на фирми, а не само научна и образователна, предложи проф. Николай Щерев от УНСС. Това ще допринесе за увеличаване на приходите.
Младите хора трудно се ориентират къде да продължат висшето си образование, затова ВУЗ-овете трябва да имат ясни профили, смятат представители на проекта „Народните будители и аз“.
За да ги привлекат към българските висши учебни заведения, трябва да се разработят съвместно с БАН и бизнеса общи образователни продукти, каза зам.-ректорът на Стопанската академия в Свищов проф. Андрей Захариев. Той припомни, че в периода 2021-2027 г. със съфинансиране  от ЕС предстои да се изградят академични бизнес инкубатори, които е добре да бъдат създадени на базата на модерните технологии.
Дискусията е много актуална, появиха се интересни предложения и вярвам, че ще организираме още много подобни форуми, заяви ректорът в края на срещата. Цветан Симеонов оповести, че всички презентации от настоящата кръгла маса ще бъдат публикувани в сайта на БТПП.