Кой даде разрешение на т.нар. стрийт художниците да ползват сградата на Пловдивския драматичен театър като поле за изява? - ще пита на сесията в четвъртък председателят на ППГОС на БСП Николай Радев. Питането му е към пловдивския кмет и е свързано с провелия се миналия уикенд Стрийт арт фест в Пловдив. Тогава комикси и графити бяха изрисувани по стените на театъра и Телевизионния център. Подобна инициатива имаше и миналата година, когато мястото за изява на уличните художници беше подходящо - подлеза до Баня „Старинна”  и  те наистина подобриха изгледа на неговите входове, припомня в изложението си Радев. Той обаче е категоричен, че ситуацията с улица „Найден Геров” в Пловдив (улицата зад театъра) е по-особена, а случаят с прекрасната стена в рембрандово червено на Драматичния театър е срамен. Там, който не беше минал, той не се беше разписал – безобразни драсканици, възмутен е председателят на групата социалисти в местния парламент. Сега на мястото на кривулиците има рисунки. И това на сградата на първия професионален театър в България, на една от най-красивите в Пловдив,  който пък е градът на художниците и кандидатства за Европейска столица на културата 2019, посочва Николай Радев. В тази връзка той пита също дали са били изчерпани всички възможности за  спасяване на сградата на Драматичния театър от набезите на графитоманите, обезобразили стената с драсканици.

В Европа стрийт изкуството се подкрепя и се търсят възможности за изява на уличните художници, но никой, никъде не посяга върху представителните сгради на своя град – нито в Брюксел, нито в Париж, нито във Виена, изрежда Николай Радев. По думите му там цялото общество ги закриля, възхищава се от тяхната красота,  гордее се с тях, а ако някой дръзне подобно „разкрасяване”, получава солени глоби. По този повод Николай Радев поставя още един въпрос- разрешил ли е главният архитект на Община Пловдив да се рисуват комикси върху Драматичния театър, който е част от груповия архитектурен паметник – Главна улица на гр. Пловдив? В заключение председателят на БСП в местния парламент иска да знае защо се допуска такъв прецедент, на който всеки, дръзнал да „пошари” по стени, ще се позовава занапред.