Иновация на Университета по хранителни технологии влиза в основата на международен проект между 12 държави, чиято цел е разработването на специални покрития за самолети, които да решат основни проблеми на авиацията, съобщи проф. Алберт Кръстанов, ръководител на Катедра „Биотехнологии” в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Проектът се реализира по Седма рамкова програма на ЕС и е на стойност над 6 млн. евро. Чрез проф. Кръстанов УХТ е бил поканен от координатора на проекта в Германия – Европейската компания по аеронавтика, самолетостроене и космически изследвания. Едно от нейните подразделения прави самолите „Еърбъс”.
„Нашата задача беше да разработим биологични молекули, които разграждат инсектите, които при полет се блъскат в самолета и се наслагват по повърхността му”, посочи проф. Кръстанов.
„За нас е изключително важно, че тези световни компании предпочетоха за партньор Университета по хранителни технологии, който е само на 60 г. пред други учебни заведения в Европа, които са по на 600 години”, посочи ректорът на единственото по рода си учебно заведение на Балканите проф. Кольо Динков в навечерието на юбилея, който УХТ отбелязва в седмицата между 14 и 18 октомври.
Разработката има за цел да реши два основни проблема в авиацията – единият е обледяването на самолетите в процеса на летене, което влияе на сигурността. А вторият е свързан освен с безопасността и с разхода на гориво – натрупването на насекоми и всякакви видове замърсители от биологичен произход върху крилата на летателните машини при полет. Това води до влошаване на аеродинамиката, в резултат на това настъпва турболенция, от което сигурността на полета е поставена под въпрос. Когато отлаганията са покрай двигателя на самолета се влошава и неговата работа. Друг проблем е, че разходът на гориво се повишава с 20%. Тези биозамърсители са източници за образуване и на лед по крилата.
Извън проекта, който приключваме, УХТ сключи с  германската компания EADS билатерален договор да разработи покрития за военни самолети и за ракетостроенето, посочи още проф. Кръстанов.