Пловдивският апелативен съд потвърди определение на Окръжен съд – Стара Загора, с което спрямо С. В. е оставена в сила най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е отхвърлена като неоснователна жалбата на обвиняемия.
На С. В., който е задържан през юли месец 2019 г.,  са повдигнати  обвинения за това, че  в продължителен период от време от 2014 г. до 2019 г., е извършвал блудствени действия и се е съвкупявал с рождената си малолетна дъщеря, когато е била под негов надзор, тъй като с майката живеят разделени от години. Обвиняемият е привлечен в това му качество като са му повдигнати три отделни обвинения за тежки умишлени престъпления, характеризиращи се с висока степен на обществена опасност, извършени в условията на  реална съвкупност, а именно – такова по чл.152, ал.4, т.1 във вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.2 от НК за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години; по чл.149 ал.5, т.4 във вр. ал.1 т.1 и т.4 вр.чл.26, ал.1 от НК наказуемо с лишаване от свобода от 5 до  20 г. и чл.155б, ал.2, т.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК наказуемо с лишаване от свобода от 2 до 10 години.
Съдът прецени, че от събраните до момента доказателства, обоснованото предположение, че С. В. е съпричастен към деянията, в които е обвинен, не е разколебано, а дори е надградено с още доказателства от разпити на свидетели, психологични и психиатрични експертизи, както  на пострадалата, така и на обвиняемия. По делото са налице данни за опити за въздействие върху момичето от страна на близки на обвиняемия. За това съдът прецени, че при една по-лека мярка, С. В. може да се опита да въздейства на дъщеря си и има опасност да извърши престъпление против правосъдието.
Определението на Апелативен съд е окончателно.