Възможностите за разширяване на взаимоотношенията между Пловдив и Болград в сферата на икономиката и културата обсъдиха по време на официална среща заместник-кметовете Стефан Стоянов и Пламен Панов с кмета на украинския град - Сергей Димитриев. Целта на днешните разговори, на които присъства и председателят на Управителния съвет на „Клъстер Тракия икономическа зона“ Пламен Панчев, е засилване на двустранните връзки и стартиране на реален бизнес, в който да се използва човешкия потенциал на украинския град и многогодишния успешен опит на Пловдив.
„Половината от икономиката в региона е съсредоточена в производството. Тракия икономическа зона е сред петте най-бързоразвиващите се в Югоизточна Европа“, заяви заместник-кметът Стефан Стоянов.
По думите му за последните две години изключително интензивен е темпът на развитие, като повече от 100 големи международни компании са разкрили завод в ТИЗ. „Наблюдава се и тенденция, при която все повече български фирми търсят реализация на дейността си извън границите на страната“, допълни Стоянов.
„Пловдив е един добър пример за развитие на бизнеса, искаме да се поучим от Вашия опит, като освен в икономическо отношение, целта ни е и подобряване на контактите с сферата на културата и образованието“, сподели кметът на Болград, Сергей Димитриев. Той заяви, че голяма част от населението на украинския град е от бесарабски българи, които могат да се реализират на българския пазар на труда.
„Желанието ни е да развием малкия и среден бизнес в Болград, използвайки Вашия опит и добри практики, още повече че Пловдив и България са на една много добра пътна локация с нас и е напълно реално да използваме възможностите за партньорство и работа, които предоставяте“, каза ЖаннаСуслина, главен специалист по инвестационни въпроси към Болградски градски съвет.
Тя сподели, че Болград сътрудничи с българското Министерство на образованието и науката, като през последните 9 години от местната гимназия „Георги Сава Раковски“ идват младежи, които завършват висшето си образование в някой от българските университети.
Тук заместник-кметът Стефан Стоянов подчерта ролята на община Пловдив при реализирането на съвместната програма с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ за обучение на студенти от Украйна за IT инженери.
„Община Пловдив изцяло пое разходите по образованието и престоя на тези младежи, като можем да кажем, че това е един от успешните съвместни проекти, който реализирахме заедно с бизнеса от Тракия икономическа зона“, уточни Стоянов.
„Болград работи успешно и с Министерство на външните работи на България, което подпомогна нашия проект за възраждане на местния театър, който макар и малък се радва на успех благодарение на инициативността и ентусиазма на доброволци“, допълни ЖаннаСуслина.
Заместник-кметът Пламен Панов отправи покана фолклорен състав от Болград да вземе участие във Фолклорния фестивал, който Пловдив организира вече повече от 25 години, като заяви че Общината е отворена за бъдещи проекти, които да се реализират в партньорство.
От името на кмета Здравко Димитров кметът на БолградСергей Димитриевполучи ценен дар за българската общност – икона на света Богородица, която да ги закриля.
Преди края на срещата бе подписан и меморандум за двустранно сътрудничество вобластта на икономиката, културата, образованието с „Клъстер Тракия икономическа зона“ в лицето на председателя на УС Пламен Панчев. Вчера делегацията от Болград е постила фирми за преработване и за парфюмерия и козметика – съответно  „Балкан агрикалчарал“ и  „Био Фреш“.

*****
Болград е административен център на Болградски район, Одеска област. Основан е през 1821 година от български заселници. Болград става културен център на българските колонии в Бесарабия. На 29 октомври 1838 година, след пет годишно строителство, се освещава трипрестолния храм „Свето Преображение Господне“ – този ден се чества като Ден на бесарабските българи.
На 28 юни 1858 г., със съдействието на управителя на Молдова, българинът Никола Богориди, отваря врати Болградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – Народно централно училище в Болград, която изиграва много важна роля в Българското възраждане. Гимназията подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г.