На 25 март се отбелязва , в който Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, за да ѝ съобщи Божията воля, че тя ще зачене и роди дългоочаквания Месия.

"Благата вест" дава и наименованието на празника.

В народния календар този ден е известен като Благовец или "половин Великден", защото поверието гласи, че тогава долитат кукувиците и лястовиците и известяват на хората благата вест за идващата пролет.  Утвърден е в Православната църква през 7 век. Почита се от всички основни християнски деноминации (православие, католицизъм, протестантство).

Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и сити през цялата година.

Вярва се, че на този "благ ден" всяка рана зараства много бързо. Затова на Благовец се дупчат ушите на малките момиченца.

Срещу празника иманярите търсят заровени пари, а пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед.

ярва се, че днес и най-силната отрова губи своята сила

В ранната сутрин домакините премитат дома и двора си, събират сметта на куп и я запалват.

Карат децата да прескачат над пламъка, защото вярват, че ако на този ден човек опуши краката си, няма да пострада от змийско ухапване през лятото.

Независимо, че е по време на Великия пост, тържествената празнична трапеза включва задължителна консумация на риба. На църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници.

Днес имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой или Блага.