Ива Златарева /26 г./ е най-младата българка, която на 9 март тази година защити докторантура си по имунобиология в университета Кингс колидж, Лондон, Англия. PhD /д-р/ Ива Златарева е пловдивчанка, завършила английската езикова гимназия в града. От 2012 до 2105 учи  Молекулярна генетика и фармакология в Кингс колидж в бакалавърската програма на университета. „През 2015 година получих стипендия от Биомедицинския научен център и Кингс колидж, за да вляза в програма 1+3 (1 година магистратура по транслационни биомедицински науки + 3 години докторантура).“ - разказва Ива Златарева. Цялата си докторска дисертация по имунобиология тя подготвя в лабораторията на научния си ръководител Ейдриън Хейдей в Кингс колидж. „Учих и направих дисертацията си за 3 години, което е изключително късметлийско и бързо. Късметлийско, защото имам и публикация за моята докторантура в едно от най-престижните научни списание в нашия бранш „Нейчър имунолоджи.“ - коментира работата си Ива Златарева. За две от научните открития на научния екип, в който работи д-р Златарева, Кингс колидж е подал документи в патентното ведомство на Великобритания. Патентованите  научни знания и резултати от работата на д-р Златарева могат по-сетне да служат в разработки срещу автоимунни заболявания като болест на Крон и язвен колит.

    = Виж клетката =
    Най-големият обект, който д-р Ива Златарева е изследвала в лабораторията на своя научен ръководител  Ейдриан Хейдей в Кингс колидж е била една много специална клетка. Става дума за Гама-делта Т-клетки от стената на дебелото черво у човека, обяснява младият учен. Те са открити през 1985 година от научният ръководител на младата българка. Т – клетките са вид лимфоцити или както са известни с по-популярното име – бели кръвни телца. “Но има много видове лимфоцити. Освен това в тялото си имаме и Алфа-бета Т клетки. За тях вече притежаваме повече познания как работят. Те са необходими на човек, за да има придобит имунитет. Клетките на вродената ни имунна система са първите, които реагират , когато имаш някаква инфекция. След това те комуникират с клетките на придобитата имунна система, които спомагат за изчистването на инфекцията и създаването на имунна памет.  Тя  позволява в бъдеще, при повторна зараза със същия микроорганизъм имунната ни система да се пребори с инфекцията по-бързо.  Знаем каква е ролята на алфа-бета Т клетките при тези процеси, но не ни е много ясно какво точно правят гама-делта Т клетките.
    Моят принос е свързан с рецептора на повърхността на Гама-делта Т клетките. Всяка клетка може да носи различен рецептор на повърхността си. При Алфа-бета Т клетките това дава възможност те да разпознават различни патогени. При Гама-делта Т клетките не е напълно ясно функцията на различните рецептори на повърхността им. Моето откритие се състои във факта че рецепторът на определени Гама-делта Т клетки си взаимодейства с протеинов комплекс на повърхността на епителните клетки на  стомашно-чревния тракт. Това означава че има директна комуникация между двете. Потенциално, това може да бъде механизъм, чрез който епителната тъкан сигнализира на имунната система, и в частност на Гама-делта Т клетките, ако има проблем.  За момента, приносът ми е в това да се опитам да разбера определени механизъми в биологията. Чак след това можем да търсим приложение.“ - обясни Ива Златарева

  Ако Ива Златарева сама бе финансирала своята докторантура, то сумата само за обучението й щеше да надхвърля значително 30 000 паунда – в това число таксата за Кингс колидж и разходите за покупка на човешки клетки. Със стипендията, която тя е завоювала в конкуренция с много студенти от престижни университети в цял свят, Ива Златарева може да си позволи в продължение на повече от 3 години „само“ да изследва Гама-делта Т клетки у човека. Понякога по 10-12 часа на денонощие. Освен това д-р Златарева е получила финансова подкрепа и от Биомедицинския изследователски център към Националната здравна служба на Великобритания. Тя е получавала и финансова подкрепа, за да се издържа през годините на подготовка на дисертацията. Така че докторантурата ми реално беше работа – в смисъла, който влагаме в България – обясни Ива Златарева.

    „В сферата, в която работя има още много, което да се открива. Аз искам да продължа да работя научна дейност. И да приключа поне още един проект в лаборатория на posdoc /след докторска/ позиция. Имам да трупам още опит в лаборатория. Да поработя с различни методи на изследване. Хубаво е да отида в друга лаборатория извън Кингс колидж, но за момента оставам тук. Отчасти защото ми е много интересен проектът. Отчасти заради извънредната ситуация, която не позволява да кандидатствам другаде. Бих искала да е отново проект върху Гама-делта Т клетки или в общата сфера, в която се занимавам – мукозна имунология.“
    В Англия младите научни работници като д-р Златарева стартират професионалната си работа със заплащане около 35 000 паунда, върху които вече плащат здравни и пенсионни осигуровки. При минимална работна заплата за страната от около 17 000 паунда, това означава, че младите научни работници на Острова започват кариерата си със сравнително добър финансов стандарт.