Дойде ред да представя още една от отложените поради извънредното положение изложби, а именно Фрагментарните спомени от рая на Цветан Лазаров. Деветата изложба на художника в галерия "Аспект"  от 11 до 30 юни е част от разработването на тема, върху която творецът работи от доста време, тя бележи участък от един път, по който той върви вече две години. Изложбите „Ребро Адамово” в София и „Спомени от рая” във Варна през 2019г.  бележат предходни етапи; някои от картините, показани в тях, присъстват и в настоящата изложба, а други са създадени специално за пространството на галерия Аспект.
    В експозицията „Фрагментарни спомени от рая” Цветан Лазаров представя двадесетина живописни творби, споделяйки със зрителя своето пътешествие, своя опит да запълни една празнина, да създаде усещане за цялост. Картините му са спомени,  по-скоро нещо, което е желано, отколкото реално съществуващо, отделни фрагменти, свързани чрез усещания и нюанси. Именно опитът на художника да събере тези разпилени визии, дава усещане за цялост и завършеност. „Разумът ми казва, че никога няма да имам това, към което се стремя, затова на платното си създавам спомени за рая, тоест за едно безметежно спокойствие. Представата ми за рай не е за райската градина, за някакво място, а по-скоро за нещо преживяно, за усещане за мир и покой.” – споделя художникът. Неспособен да обхване цялостта, той фокусира картините си върху отделни фрагменти. Темата за жената, за Ева, като олицетворение на рая, заради нея човекът е излязал от безвремието и е попаднал в реалността, с която трябва да живее. Цветан Лазаров цитира сръбския проповедник Николай Велемирович, който казва, че човекът се е превърнал от дърво на живота в трън на кръстопът - и себе си боде, и другите дращи... „Опитвам се да събудя у този трън на кръстопът спомена, че е бил дърво на живота, което дава плод...” – разсъждава авторът. Затова в изложбата има толкова много плодове, но не като декоративни натюрморти, а като символи на нещо ритуално, на дар и светлина.
    Живописната интерпретация на тази толкова сложна екзистенциална и философска тематика Цветан Лазаров поднася фино и изискано, с типичната за него мека и ненатрапчива цветова гама, с перфектен рисунък и многопластовост на изображението. Платната в изложбата греят с вътрешна светлина, образите са одухотворени, плодовете светят като малки слънца.  Без тежки фактури и напластявания, без маниерна експресивност, живописта на Цветан Лазаров е насочена по-скоро навътре, към душата на зрителя в опит да му помогне да открие поне малко от безметежното спокойствие и безвремие на рая вътре в себе си. А в тези особени времена имаме нужда точно от това.