Пловдивският апелативен съд отхвърли като неоснователна жалбата на подсъдимия А. А. срещу мярката му за неотклонение „задържане под стража“.
Срещу А. А. е повдигнато обвинение за това, че в периода от 14.10.2014 г. до 11.12.2019 г. в населени места в община Карлово и Сопот, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като физическо лице, без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение по закон, като от тази дейност са причинени  значителни вреди и са получени неправомерни доходи. За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 10 години и глоба от 5 000 до 10 000 лева.
Апелативният съд прецени, че от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Пловдивският апелативният съд намира, че като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена вменената деятелност, се касае за усложнена форма на престъпна дейност, реализирана в различни населени места и за продължителен период от време /пет години/, броят на включените в нея деяния и пострадалите лица, които са 20, причиненият общественоопасен резултат, приобщените по делото писмени и веществени доказателства. Въз основа на посочените обстоятелства магистратите смятат, че се касае за деяние и деец с висока степен на обществена опасност, поради което съществува реална опасност обвиняемият А. А. да извърши престъпление. Не е налице реална опасност той да се укрие. Относно шестмесечни период на задържане на обвиняемия съдът счита, че този срок не е неразумно дълъг предвид тежките обвинения и правна сложност на разследването.
Определението е окончателно.
Заседанието се проведе чрез видеоконферентна връзка между ареста в Пловдив, където се намираше обвиняемият и съдебната зала, в която бяха съдебният състав, прокурорът и защитника.