С полагане на венци и цветя, духов оркестър и атрактивна възстановка на събитията от 1908 г. на Комитет „Родолюбие“, в Пловдив беше отбелязана 112-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България. Церемонията се състоя на пл. „22 септември“, където се намира Колоната на Независима България.
За да отдадат заслужено уважение на площад „22 септември“ се събраха граждани и официални гости, сред които Областният управител на област Пловдив Дани Каназирева, Председателят на Общински съвет-Пловдив – инж. Александър Държиков, заместник-областният управител на област Пловдив - инж. Димитър Керин, заместник-кметовете Пламен Панов и Стефан Стоянов, кметът на район „Тракия“ - Костадин Димитров, на „Северен“ – Стоян Алексиев, заместник-председателят на ОбС - Димчо Петров, директори на Общински предприятия, множество общински съветници, представители на политически партии, обществени организации и признателни граждани.
Официалното слово бе произнесено от ас. д-р Самуил Шивачев – преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и ГХГ „Св. Св .Кирил и Методий“ Пловдив, водещ на церемонията бе актьорът Ивайло Христов.
Церемонията на празника започна с атрактивна възстановка на посрещането на Цар Фердинанд в Пловдив. Файтонът, в който бе настанено царското семейство, пристигна на площада, където бе посрещнат от д-р Иван Кесяков - кмет на Пловдив през 1908 г. След като цар Фердинанд поздрави строя и прочете манифеста, той се обърна към насъбралите се пловдивчани и гости с думите „Да живее свободна и независима България, да живее българският народ!” и обяви Независимостта на България в центъра на Пловдив.
С традиционното си участие в честването, членовете на комитет „Родолюбие“ и Духов оркестър – Пловдив, с диригент Николай Гешев създадоха празнично настроение и тържественост в отбелязването на Деня, в който  преди 112 години, използвайки създалата се благоприятна международна обстановка и ефекта от младотурската революция, Княз Фердинанд обявява България за независима държава от "Великата порта" и се провъзгласява за Цар на всички българи. С този акт, съединената през 1885 година Българска държава, става пълноправен член на европейското семейство. Ден след като обявява Независимостта, цар Фердинанд идва да отбележи събитието и в Пловдив.
По-рано през деня в храм „Света Неделя” беше отслужен молебен, а пред паметната плоча на Александър Малинов, Министър-председател по онова време, бяха поднесени венци и цветя. Всяка година организатор на двете събития е  Сдружение "Център Петко Каравелов“ Пловдив. Те бяха уважени от заместник-кметовете Пламен Райчев и Стефан Стоянов, заместник-председателят на ОбС Пловдив Димчо Петров, заместник-областния управител Димитър Керин, кметовете на район Тракия и район Северен, общински съветници и членове на "Център Петко Каравелов“.
Вижте пълния текст на словото по повод 112 години от независимостта на България на д-р Самуил Шивачев.
Тежка беше твоята съдба, Българийо - предавана, поробвана, разделяна.... Но твоят народ със златни букви извезе националната си цел: “Съединението прави силата” и го доказа на дело.
Уважаеми дами и господа, скъпи съграждани,
Преди 112 години в Старопрестолно Търново триумфира една справедлива за българският народ кауза - независима България. Отхвърлени бяха несправедливите ограничения на Берлинския договор - договор, който разсече на пет части българското землище и постави нови измерения на българския национален въпрос - съединение, независимост, национално обединение в една държава. Пръв се вдигна Пловдив и на 6 септември 1885 г. наруши Берлинския договор. Но макар и съединена, международно-правно България беше разделена и васална. Енергичните и решителни действия на редица правителства развиха икономически страната и създадоха модерна армия. Тези действия създадоха усещането сред българите, че модерна и силна България може да завърши сама националното си обединение. Този път минаваше през независимостта.
Васалното положение на България пречеше на желанието на българите за по-бързо икономическо развитие. По Берлинския договор Княжеството е васално и трибутарно - тоест плаща годишен данък на султана. Същият икономически фактор стои и за Източна Румелия. И въпреки Съединението, реално Османската империя продължава да настоява за годишния данък от двете обединени области. Към края на първото десетилетие на XX век България се очертава най-бързо проспериращата балканска страна. Икономическото чудо се случва, но и васалитетът е факт. Настъпил е моментът за обявяване на независимостта.
Събитията от лятото на 1908 г. показват колко зрели са българските държавници и как единодействието на княз и правителство постига грандиозен успех. Заявленията на младотурското правителство за стриктно спазване на Берлинския договор карат политическите кръгове в София да погледнат по-смело към независимостта. Повод е скандалът с българския дипломатически агент в Истанбул Иван Ев. Гешов. Той не е поканен на тържеството по случай рождения ден на султана. Претекстът на турската страна е, че той не е представител на суверенна държава. Гешов е отзован и настъпва разрив в двустранните отношения.
В този важен момент, българската дипломация се оказва на световна висота. В София много добре са проучили интересите на всяка една велика сила и умело успяват да маневрират между страните от Антантата и Тройния съюз. В Истанбул преобладава германското влияние. Англия се надява да го преодолее с доброжелателство към младотурците. Австро-Унгария се готви да окупира Босна и Херцеговина. Русия, като попечител на Княжеството по Берлинския договор, не е против българска независимост, но не желае кризата да прерастне във война. В тази ситуация българската дипломация извършва своеобразен подвиг. Българското външно министерство и княз Фердинанд за по-малко от два месеца успяват да заблудят Русия, Австро-Унгария и Османската империя за своите намерения. Българските дипломати умело маневрират между големите държави. Сам княз Фердинанд, с каскада от актьорски превъплъщения, заблуждава Русия, че не е зависим от Австрия, а при посещението си във Виена прави обратното. Получил подкрепата на австрийците и проучил мненията на балканските държави за българската независимост, на 22 септември 1908 г. княз Фердинанд прочита Манифест в Цар-Асеновата църква “Св. 40 мъченици” в Търново, с който обявява “съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско Царство”. Мястото не е избрано случайно - сред колоните на кан Омуртаг, величието от Клокотнишката битка, проехтява независимостта на Третата българска държава.
22 септември е денят, в който България затвърди всички свои правилни стъпки след Освобождението. Дръзко, решително, непоколебимо, но мъдро и дълбоко премерено, нашите предци окончателно скъсаха робските окови на тирана и защитиха достойнството ни.
112 години по-късно, ние отново сме призовани да се обединим, да защитим родината си, с единствената мисъл за нейното възстановяване, възмогване и добруване на народа ни.
Да живее Силна и Независима България!