Хората с фамилна обремененост или друг тип риск от белодробен рак трябва да преминат през профилактичен преглед с образно изследване веднъж годишно и да обръщат внимание на всяка промяна в общото състояние. Достатъчно е в рамките на прегледа да се прави и нискодозирана компютърна томография на белия дроб (скенер) с контраст. Около този призив се обединиха участниците в старта на информационната кампания   „Поеми си дъх - за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“, която се провежда за втора поредна година през ноември - Месецът за профилактика на заболяването.  

„Основната цел е да се повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за ранна диагностика и съвременното лечение при белодробния карцином – част от целите и на MSDкато иновативна компания. В рамките на кампанията тази вечер НДК ще пулсирав бяла светлина – цветът символ на белия дроб“, каза при откриването Свилен Пенев от MSD.

Белодробният рак вече не е смъртна присъда, тъй като ранното поставяне на диагнозата дава много по-добри възможности за лечение, а съвременните терапии доказано удължават живота, каза проф. д-р Асен Дудов, дм, началник на Клиниката по Медицинска онкология, „Аджибадем Сити Клиник-УМБАЛ Младост“, председател на Българското онкологично научно дружество. Той допълни, че в болницата се подготвя програма за скрининг за белодробен карцином за рискови групи, който ще включва и изследване с нискодозиран скенер на белия дроб.  

Един от хората, които спазват стриктно препоръката за профилактичен преглед с образно изследване на белия дроб, е актьорът Владимир Пенев, посланик и лице на кампанията. „Призовавам всички да си обръщат внимание, да отидат на лекар, когато имат оплаквания от страна на дихателната система или съмнения, че нещо не е наред. Интернет и съвети от приятели не могат да помогнат. Загубил съм баща си още в невръстна възраст от белодробен рак, а преди 15 г. и сестра си. Оттогава не пуша и ходя на профилактичен преглед всяка година“, разказа той.

Белодробният карцином започва най-често без симптоми или те са неспецифични. Сред тях са продължителна кашлица – която не се повлиява от лечение над 10-15 дни, както и кашлица с кървав секрет, тежест и бодежи в гръдния кош, лесна уморяемост, загуба на тегло, безапетитие и др.У нас ракът на белия дроб често се открива в много напреднал етап, когато е съпроводен с оплаквания в други части на организма – например в черния дроб или костите, и възможностите за лечение са ограничени, обясни проф. Дудов. Затова заболяването трябва да се търси насочено, особено ако човек има фамилно предразположение. Рискови фактори са и замърсяванията в големите градове, йонизиращите лъчения, някои професии и др. Пушенето със сигурност вреди, но не може да се твърди, че само пушачите развиват белодробен рак – сред пациентите ни има и много непушачи, уточни проф. Дудов.

Честотата на белодробния карцином се увеличава в последните години, засегнати са и по-млади хора, както и все повече жени, но Националният раков регистър практически не работи и няма точна статистика, каза още проф. Дудов.

„По 800 души са с доказан белодробен рак годишно в нашата болница, като мъжете са 3 пъти повече от жените. Само през нашето отделение преминават по около 1700-2100 пациенти за диагностика годишно“, каза проф. д-р Димитър Костадинов, дм, началник на Бронхологичното отделение към МБАЛББ "Света София", където водят регистър на заболяването от 2016 г. насам.  Сегашната тежка ситуация с разпространението на COVID 19затруднява допълнително диагностиката на онкозаболянията, но тя не бива да остава на заден план, защото забавянето може да е фатално, призова проф. Костадинов.

При диагностиката на белодробен рак пациентът обичайно започва с преглед при личния лекар, затова е важно той да е добре ориентиран, каза д-р Красимир Койнов, началник на Второ отделение по Медицинска онкология в МБАЛ "Сердика". При съмнение личният лекар трябва да насочи пациента за специализирано образно изследване. Втората стъпка е вземане на биопсия – стандартно с ендоскопски метод като бронхоскопията. Тя отхвърля или потвърждава наличието на злокачествен процес, като определя точната диагноза и служи за стадиране на тумора. Това е третата стъпка в процеса на диагностиката, пряко свързана с определянето на най-подходящото лечение – винаги от мултидисциплинарен екип, обясни д-р Койнов. Всичко това отнема средно около 2 месеца при повечето пациенти, а може да става в много по-кратък срок, допълни той.

Със съвременните възможности за ранна диагностика и лечение преживяемостта при белодробния рак безспорно се увеличава, каза проф. Дудов. Най-модерният подход е персонализираната терапия – при всеки пациент се търсят определени биомаркери, за да се осигури максимално ефективно лечение. „Лекарственото лечение в онкологията отдавна не включва само обичайните цитостатици, разполагаме и с лекарства, които прицелно въздействат върху конкретни тумори. За целта задължително трябва да се прави индивидуално профилиране, генетично определяне на тумора, в България имаме тези възможности“, обясни проф. Дудов.

„Модерните терапии са на път да превърнат белодробния рак в хронично заболяване, България стои много добре по отношение на достъпа до тях - разполагаме с почти всичко, което се използва в САЩ и Западна Европа. Имам пациент на таргетна терапия с 12-годишна преживяемост до момента при метастазирал недребноклетъчен белодробен карцином. Имунотерапията е факт у нас от 5 г., имаме пациенти с отлични резултати, някои даже работят“, каза д-р Койнов. Той уточни, че лекарствата се поемат изцяло от здравната каса. Цената на клиничната пътека за лечение на белодробен карцином е едва 470 лв., крайно недостатъчна за сложните дейности, които се извършват, допълни проф. Дудов. За да се възползват пациентите от възможностите на модерното лечение обаче, трябва да отговарят на показанията за приложението му, а това изисква заболяването да е открито навреме.