Хората от Драгойново, Пловдивско вдигат мраморен паметник на своите загинали във войните и за национално обединение. Паметникът ще бъде в центъра на селото. Върху три мраморни плочи ще бъдат изсечени имената на 84-те останали по бойните полета драгойновци. Идеята да се възстанови историческата памет е на инициативен комитет, чийто почетен председател е заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, родом от село Драгойново. Проучванията на инициативния комитет във военните архиви доказват, че във войните са участвали над 400 драгойновци. Няма дом, няма семейство от нашето село, което да не е изпращало бащи и синове на фронтовете, казва кметицата на Драгойново Надка Митева. Точно затова инициативният комитет решава, че трябва да възстанови паметта за всички паднали за Отечеството. Историческата справка показва още, че някои драгойновски родове са дали по няколко свидни жертви, за да бъде България свободна, обединена и независима.
= Бойната история =
Архивите и спомените на хората тук говорят, че Драгойновската рота от Десети родопски полк (Хасково) участва в превземането на Одрин. Драгойновци се сражават освен в Балканската и Междусъюзническата войни, още през Първата и Втората световни войни. Участват в знакови битки като тези на връх „Каймакчалан” и завоя на Черна в Македония, на добруджанския фронт и в битки през Втората световна война до Унгария.
Исторически проучвания във връзка със 100 годишнината от Първата световна война и освобождението на Добруджа сочат, че за герой на българската конница на Шести конен полк е обявен от Министерството на войната ефрейтор Запрян Ангов Ганев от с. Драгойново, околия Борисовградска (сега Първомайска). Ефрейтор Ганев загива на 05.09.1916г., спасявайки от плен своя командир, като сам влиза в бой срещу повече 20 вражески войници, за да осигури изтеглянето на разузнавателния дозор. Неравната битка се разиграва пред къщата на добруджанеца Александър Друмев Сивков, която е в края на село Смолница (тогава Голямо Чемурли), Добричко. По онова време това са територии, предадени под управлението на Румъния. Родолюбецът Александър Друмев погребва ефрейтор Запрян Ганев и още тринадест български воини, загинали на следващия ден (06.09.1916г.) в един гроб. След войната 1919г. румънските власти разрушават паметната плоча на гроба, за да не се знае, че тук са погребани български войници и преследват Александър Друмев. Когато през 1932г. той починал, неговият син го погребва в същия гроб и възстановява паметната плоча с имената. За извършеното погребение по данните от войнишките книжки успява да уведоми родовете на загиналите, включително и рода Ганеви в Драгойново. Дълги години този подвиг е останал забравен.
= Паметникът =
Мраморният паметник на загиналите воини от село Драгойново вече е изработен. Той се състои от 3 мраморни плочи, поставени върху три бетонови колони, като върху най-голямата от тях се издига Георгиевският кръст за храброст. По решение на инициативния комитет на паметника ще се изпишат и имената на хайдутите поборници от с.Драгойново загинали в борбата срещу турското робство начело с Ангел Войвода. От двете страни на паметника ще има две противотанкови 100-млеметрови артилерийски оръдия. В Министерството на отбраната се подготвя специална брошура с имената на всички фронтоваци от Драгойново, на загиналите, както и кратка история за битките в които драгойновските воини са участвали. В основите на паметника ще бъде положена пръст, която е донесена специално от бойните полета на Кймакчалан, Завоя на Черна и Добруджанския фронт (с.Смолница). Предвижда се да се положи и пръст от мястото където е убит от турците местният поборник Паун Везирев, като и от „Ангелов връх” в Рила, именуван на легендарния войвода Ангел.
Идеята за изграждане на войнишкия паметник в Драгойново е одобрена от Общинския съвет в гр. Първомай, от Областната управа гр.Пловдив и от Министерството на отбраната. С решения на правителството са осигурени и преведени на община Първомай 19000 лева за изграждането на самия паметник. Идеята на инициативния комитет и на хората от Драгойново е на мястото край войнишкия паметник да бъдат поставени каменни плочи, да се изгради алея с дървета и да се озелени. Тези допълнителни разходи ще бъдат финансирани с дарения. Затова Инициативният комитет се обръща към всички, които тачат паметта българска и имат възможност и желание да дарят:
“Уважаеми родолюбиви драгойновци, уважаеми български родолюбци,
Призовавам Ви да подкрепите започнатото родолюбиво дело според вашите възможности. То ще е ценен жест на уважение към паметта на нашите предци, воювали и загинали за Родината. Нека заедно да върнем и увековечим спомена за тях.”
Даренията се събират в кметството на с. Драгойново при Надка Митева - кмет на селото. Открита е и дарителска сметка: BG76BPBI79244086118101, Юробанк. Сметката е на името на члена на инициативния комитет Димитър Атанасов Петров.