На втория ден на Рождество Христово Православната Църква възхвалява с благодарствени песни пречистата Божия майка, родила Спасителя. Празникът се нарича Събор на пресвета Богородица. На него се  поставя акцент върху съхраняването на традиционните семейни ценности.

Благородният Йосиф и Дева Мария успяват да спасят новородения младенец от разгневения владетел Ирод, който съзрял заплаха, че ще бъде свален от трона. Той подозирал, че с появата на Божия син ще последва и основаването на ново земно царство.

И когато не открил Христос, царят издал заповед за избиването на всички новородени момченца във Витлеем.

Жестокостта на владетеля принуждава Йосиф да вземе младенеца и майка му Дева Мария и да избягат в Египет.

Празникът обръща внимание на ролята на родителите за опазването на децата и правилното им възпитание. Откроява се и друго послание – да проявяваме състрадание към бежанците, защото и семейството на Божия син е търсило спасение.

Същия ден се чествува паметта на св. праведни Йосиф, обручник на св. Дева, за живота на когото са запазени малко сведения, а също и паметта на св. цар Давид като славен родоначалник на Иисуса Христа и на св. Яков брат Господен, пръв християнски епископ на град Йерусалим.

В България от 1997 г. насам 26 декември се отбелязва и като Денят на бащата.

Имен ден имат всички, които носят имената Йосиф, Йоско, Дарко, Дарина, Давид, Дако, Дачо.